,,Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.“
Пабло Пикасо
Може ли някой да сложи маркер във времето, когато е спрял да вижда облаците като динозаври, гъбите като къщички с покрив или гардероба като едно голямо чудовище, готово да ни изяде? Колко от вас вече нямат и спомен за това свое развихрено въображение? За визуалния артист Хелга Щенцел обаче фантазиите й не са се превърнали в спомен, а в начин на живот.
Тя беше така любезна да отговори на някои от въпросите, които имахме към нея:
Разкажи ни за себе си
Казвам се Хелга, родена съм в Омск, Русия през 1984 г. Преместих се в Лондон на 21-годишна възраст, за да уча графичен дизайн и реклама в Университета за изкуство и дизайн „Saint Martins“. Все още живея тук вече 16 години със съпруга ми Кирил и двете ни момчета Миша и Тими.
Как започнахте да се занимавате с такъв тип изкуство? Какво ви вдъхновява?
Като дете прекарвах много време с баба и дядо в тяхното село недалеч от родния ми град. Над леглото ми висеше килим с флорален мотив и много ми харесваше да го разглеждам всяка сутрин, опитвайки се да събера животински силуети и лица от всичките му листа и листенца. Беше много забавно. На 10-годишна възраст се записах в нашето местно училище по изкуства. Това беше и когато родителите ми ми подариха огромна кутия за изкуство. Майка ми я донесе от едно от нейните командировки и беше невероятно! Имаше много пастели, маркери и моливи. Това наистина разпали креативността ми и започнах да рисувам и да правя дизайн на костюми, вестници и с каквото още можех да се захвана.
Как решавате с кои предмети да работите?
Обикновено си правя много бележки, т.е. нарязан хляб прилича на куче, дълги венчелистчета от цветя като боядисани нокти, сиренето изглежда сякаш е минало през перфоратор и т.н. Имам тетрадка, пълна с такива бележки, и когато почувствам, че една от тези идеи резонира у мен, купувам реквизит и правя подходяща фотосесия..
Откъде ви идват идеите?
Отвсякъде! Обичам да изследвам света около мен. Понякога се взирам в неща, по-дълго от социално приетото, но с този страничен ефект съм добре.
Можете ли да опишете вашия работен процес?
Както споменах, подбирам идеята, която ми харесва. След това започвам да пазарувам реквизит и да експериментирам с цветове, текстури и светлина. Правя няколко тестови снимки и виждам какво може да се подобри (винаги има нещо, ха-ха!) След това правя още опити и ако всичко е наред, започвам с редакция и прецизиране на изображенията. Обикновено работя в кухнята си, където имаме най-добрата светлина.
Вие виждате света по необикновен начин. Мислите ли че е възможно за в бъдеще да навлезете в света на продуктовия дизайн и обзавеждането например?
О, бих се радвала! Имам много идеи за продукти!
В момента работите ли върху нов проект?
Да, в момента приключвам работата си върху третия си проект на животни от дрехи. Той е заснет в Русия преди 32 месеца и съм наистина развълнуван да го споделя с моите последователи през април.
Каква е вашата мечта?
Имам много мечти – големи и малки, от купуването на чифт удобни обувки във флуоресцентно жълто до спиране на обезлесяването в нашия свят. Между другото, записвам мечтите си в специална тетрадка и преглеждам списъка на всеки шест месеца. Това е чудесна практика, която горещо препоръчвам на всички, тъй като помага да видим какво е наистина важно за нас и да насочим енергията си там.
ИЗЧЕЗВАЩИЯТ ЧАР НА МОДЕРНИЗМА
Защо не ценим образците на този архитектурен стил от периода между двете войни? ОЩЕ…
АВТОР:
Гергана Бойчева
Завършва Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“, специалност Архитектура.
В момента е студент – специалност Интериорен дизайн в Нов български университет.
„Строителството, архитектурата и дизайнът са моя страст и проявявам голям интерес към нетипично поднесената „информация“. Смятам, че уникалността се крие в различното.”
