Намерението на градската управа, датиращо от 1998 г., да преобрази сградата на Централна минерална баня първо частично, после изцяло в Музей на София доведе през 2018 г. до силна гражданска и експертна ответна реакция. Съществуващото категорично несъгласие в общественото мнение предизвика Община София през 2020 г. да обявяви конкурс на два етапа за концепция за развитието на две от незаетите от музея крила на обекта. Заданието изискваше решения за „пълноценно функционално използване на минералната вода“. И трите наградени концепции в конкурса възстановяват функциите на банята – резултат, подкрепен от обществените нагласи и доказан с анкети. Всеки от екипите посредством съвременни архитектурни и бизнес концепции предлага възраждането на този знаков за столицата обект като добавя днешното ни разбиране за ролята на минералната вода и сградата-баня в живота на града.
Проектът на Kengo Kuma & Associates, Inc“ и „Ямазаки + Иванова Архитектс“ определя за ключов момента с възстановяването на тази функция и като градивен елемент на нещо много по-голямо – ИДЕНТИЧНОСТТА на града София. Знаковост, изгубена вследствие десетилетия лутане в различни крайности.
Селището, което днес е столица на България, е основано в район с множество минерални извори като най-големият е в сърцето ѝ – този при банята. Там римляните строят терми, османците – хамам, ние – баня (от латинското balneum като име, но с традициите на хамама). Всяка цивилизация съобразно с разбиранията си за времето целенасочено и недвусмислено използва този термален ресурс. Затова въпросът за възстановяването функциите на Банята е цивилизационен. София е ТЕРМАЛЕН ГРАД. Тя е длъжна да възстанови и култивира своята термална култура и термално материално наследство, за да придобие отново статута на термална столица, каквато в Европа в момента е само Будапеща. Затова Централна минерална баня в София трябва да се превърне в ТЕРМАЛЕН КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР, сърцето и идентичността на града, чрез възстановяването на една хилядолетна истина.
Неизбежно и задължително е да има архитектурен образ като отговор на въпросите за намеренията, особено когато става въпрос за обект– паметник на културата от национално значение. Центърът за термална градска култура не може да бъде затворено самодостатъчно ядро. Изключително важен подход в представянето на новата термална градска култура е нейното „отваряне“ към хората. Kengo Kuma & Associates, Inc“ и „Ямазаки + Иванова Архитектс“ предлагат осъществяването на тази свързаност на сградата към града чрез отворен ПАСАЖ през главния вход, а на града към минералната вода чрез определяне на специфичен статут на зона около обекта, приоритетно ориентиран към представяне на минералната вода посредством нови чешми, нов подход към нови археологически нива и интегриране на съвременните градски улици и пространства към общата цел.
Пасажът позволява свободно преминаване от централния вход на сградата към нейното сърце – Термалния център с минералната вода. Възможен е свободен вход/изход през дворно пространство с кафенета и кътове за почивка. При излизането от пространството на сградата и двора се попада в гънките на квартала и площада, където се предвиждат места, наситени с археология и артефакти от термалното минало и настояще на София.
Всеки посетител трябва да се почувства обграден с неповторими впечатления и усещания за специфичната идентичност на Централна минерална баня – Центъра за термална градска култура. Това е сърцето на София или иначе казано: нашата съвременна градска „агора“.
