Никаква носталгия! Поглед само напред! На това мнение са организаторите на едно от най-стилните дизайн изложения в света – MAISON & OBJET!
За да отбележи своята 25-годишнина, M&O гледа към бъдещето и в предстоящите си издания за януари и септември 2020 ще се заеме да анализира нагласите, желанията и очакванията на дигиталните туземци от поколение Y и Z. Всички събития през годината ще бъдат посветени на представителите на тези 2 хилядолетия, изправени пред многото кризи, търсещи по-добър свят, променяйки правилата и революционизирайки поведението на потребителите.
Следваме зададения ход, представяйки ти януарското издание на M&O с кратки срещи с бъдещето – младите изгряващи таланти от конкурсната селекция на изложението Rising Talent Awards. След като Италия, Ливан, Китай и САЩ бяха сред фокуса на последните издания, този път журито под егидата на Министерство на културата на Франция, се спря на 5 дизайнера и дует от Франция.
АДРИЕН ГАРСИЯ
След като учи в ENSCI Les Ateliers в Париж и в Университета на изкуствата в Берлин, Адриен Гарсия работи пет години като интериорен дизайнер, специализиран в уелнес и СПА проекти. Създава собствена фирма през 2019 г. и в момента разработва своя дебютна колекция мебели.
Разделяте времето си между Париж и замък от 17-ти век в западната част на Франция. Любопитна ни е втората локация?
Имам къща в близост до Нант с доста радикална за времето си архитектура. Това е пример за много провокативен 17-ти век, особено в разположението на прозорците и използването на светлина и големи пространства. Не съм сигурен, че някога ще я реновирам напълно. Имам нужда от нейните празни, леко разрушени пространства, в които да мечтая и да си представям нови неща.
Какъв е вашият стил?
Всичките ми мебели имат доста сложна обвивка и са доста скулптурни. Не искам да създавам неща, които са моментни. Това изобщо не ме интересува. В детството си прекарвах всяко лято в южната част на Франция, заобиколен от Land Art и съм вдъхновен от художници като Анди Голдсуорти, Доналд Джъд, Ричард Серра и Томас Шют. Всички материали, които използвам, са повече или по-малко естествени. Ако не, те са или рециклирани, или дело на творец. Изпитвам наистина, наистина голямо отвращение към пластмасата. Вместо това предпочитам да използвам дървесина от дъб и да имам лична горска площ в имота си. Иначе съм фен и на стоманата. Харесва ми факта, че това е солиден материал.
ДЖУЛИ РИЧОЗ
Френско-швейцарската дизайнерка спечели голямата награда на журито на Design Parade във Villa Noailles през 2012 г. и швейцарската награда за дизайн през 2015 г. Тя асистира на Пиер Шарпин в продължение на три години, преди да създаде собствена фирма. Оттогава прави предмети и мебели за производители като Louis Poulsen, Tectona и Manufacture de Cogolin.
През 2017 г. прекарахте пет седмици в Casa Wabi на Тихоокеанския бряг на Мексико, където си сътрудничихте с местен палмов тъкач, за да създадете красив извит палмов. Как беше това преживяване?
Това, което беше доста поразително, е, че това е съвсем различен подход към изработката в сравнение с Европа, където е по-скоро въпрос на доста изключително нов-хау. В Мексико е по-срещано да се създават неща за ежедневието, в известен народен стил, но отново красиви.
Казахте, че виждате преминаването между това да правиш неповторим дизайн и такъв за промишлено производство като вид приемственост? Разкажете ни още.
Подхождам към всеки проект по този начин. Във всеки случай това, което ме интересува, е прецизността в начина, по който се използват материалите, и нещата да се правят със страст. Харесва ми да работя с хора, които са отдадени на това, което правят и са истински перфекционисти. В края на деня не е важно дали даден обект е репликиран само веднъж или хиляда пъти. Можете да предадете същите усещания, чувствителност и визия на света с ръчно издута стъклена ваза или индустриално произведена лампа.
ЛОРEЛИН ГАЛИО
Лорелин Галио е професионален танцьор и текстилен колорист преди да завърши дизайн в ENSCI-Les Ateliers в Париж. Използвайки iPad и софтуер за виртуална реалност, първоначално разработени за анимационните филми, тя създава обекти предимно с цвят. Четири от нейните творби вече са намерили място във френската дизайн колекция в Plastiques Center des des Arts в Париж.
Какво място има цветът във вашата работа?
Учих текстилен дизайн в модната школа ENSAMAA в Париж, където придобих усет за цвета и как да го използвам правилно. При масовото производство това не е нещо, което наистина се взема под внимание. Продуктите често са бели, сиви или черни, просто защото са най-евтините нюанси. Моят метод е между дизайна и рисуването. Важното за мен е да поставя цвета в основата на работата си, да обърна парадигмата, че е просто завършващ елемент. Виждам го повече като материал сам по себе си.
Разкажете ни повече за начина ви за работа?
Започнах да използвам iPad, но целта ми беше да мога да рисувам в 3D. Това е нещо, което успях да направя благодарение на софтуера за виртуална реалност, който за първи път открих в Disney Research Lab в Щатите, където се използва за рисуване на анимационни герои. Това е нещо като Photoshop в три измерения. Слагам слушалки и държа джойстик, с който рисувам във виртуално пространство. Това е много жестов процес, което можете да видите в получените обекти. Това, което е чудесно, е, че можете директно да ги рисувате в действителния им мащаб – нещо, което не винаги може да направите на компютъра. След това просто натискам бутон и ги разпечатвам в 3D.
МАТЮ ГИЛИНИ
За първи път печели международно признание след наградата на журито на Design Parade през 2013 г. със своя проект Sophistication. Призът включва посещение в резиденциите на фабриката за керамика в град Севре и в Международния център за изследвания в изкуството на стъклото (CIRVA) в Марсилия. Неговото произведение е изложено и в център „Жорж Помпиду“ в Париж и във Френския институт в Кьолн.
Как бихте описали цялостния си подход към дизайна?
Това, което основно ме интересува е да знам защо нещата с една и съща функция имат различни форми. Защо един крак на масата може да бъде много строг и прав, а друг да е с флуидна форма? Защо дизайнерът избира една естетическа посока, а не друга? Това беше отправна точка за моя проект Sophistication. Взех парче дърво с дебелина 3 см и го оформих по различни начини. Резултатът беше четири различни предмета, които са естетически различни, но всички , създадени от мен.
Правите много рисунки и картини. Какво е тяхното място в работата ви?
Те са абсолютно необходими. Много е сложно да се проектират обекти. Винаги се сблъсквате с логиката на производителите, които казват, че трябва да бъдат такива или такива. В края на деня те често са променяни до голяма степен от всички хора, участващи в процеса и винаги трябва да внимавате, че крайният резултат все още съответства на истинската същност на проекта. При моите рисунки е пълна противоположност. Те ми дават свобода. Мога да скицирам форми точно както бих искал да съществуват. Те служат като вид ориентир за мен.
NATACHA & SACHA
Базираното в Париж дуо Наташа Путу и Саша Хоркад има намерение да революционизира света на домакинските електрически уреди и да внедри дизайна в област, където често се той се поставя на заден план. И двамата са завършили ENSCI Les Ateliers, а след това се учат от някои от най-известните имена на съвременния дизайн – братята Bouroullec и Стефан Диез,Индия Махдави. Основават собствена фирма през 2017 година.
Откъде идва този интерес към електроуредите?
Наташа: В днешно време електрическите уреди обикновено са създадени от инженери, докато ние бихме искали да подходим към проектирането им както бихме подходили към един стол например. Също така да използваме различни видове ноу-хау и материали за направата им. В момента компаниите са склонни да правят всичко от пластмаса.
Саша: Например създадохме овлажнител за въздух, в който контейнерът за вода е направен от стъкло. Това повдига нови въпроси относно жизнения му цикъл. Какво правите с него след това? И поставяте ли го някъде видимо или продължавате да го криете като повечето други овлажнители днес?
Изглежда ви привлича дизайнът на отоплителни уреди. Два от най-ярките ви проекти до този момент са радиаторът Briques и греещият килим, Parterre.
Наташа: И двата проекта се появиха едновременно. Просто измислихме две много различни решения на един и същ проблем – как да отопляваме големи помещения, като в същото време намаляваме общата им температура, тъй като отоплението е една от основните причини за климатичните промени.
Саша: С Parterre целта беше да се осигури топлина възможно най-близо до тялото, така че да е локално, а не да затопля цялата стая. Проектът е вдъхновен от японския начин на живот. Там те отопляват специфични зони, а не цяла стая. Килимът възприема технологията от автомобилната индустрия, където подгряващите нишки са скрити под седалките. Вместо това решихме да ги използваме за орнаменти, като ги бродираме с CNC машина. Що се отнася до радиатора, идеята беше да се въведе нов материал – огнеупорна тухла. Той е по-благороден и предоставя на продукта нов статус. Това вече не е нещо, което искате да скриете, а по-скоро искате да го покажете, точно както бихте направили с един стол или маса.
УЕНДИ АНДРЮ
Възпитаничка както на Ecole Boulle в Париж, така и на Академията за дизайн в Айндховен, Андрю поставя особен акцент върху материалите. През 2017 г. тя спечели наградата за Dorothy Wasman Textile Design по време на Месеца на текстила в Ню Йорк за своята иновативна тъкан Regen. Нейни клиенти са модния дизайнер Рик Оуенс и лондонското дизайнерско студио Toogood. Тя също е представена от престижната галерия за дизайн в Милано, Nilufar.
Колко важно е занаятчийството в работата ви?
Начинът, по който подхождам към моите проекти е много физически…материален. Обичам да тествам нещата и да видя как материалите реагират заедно. Не е задължително нещо да се получи продукт в крак с модата в момента. Всички са луди по технологиите, където всичко е виртуално и се случва чрез нематериални неща като приложения например. В края на деня това, което правя, е за хора със сетива, които искат да видят нещо, да почувстват нещо, да докоснат нещо. За мен самият процес е дори по-важен от крайния резултат.
Как се появи Regen?
Това беше моят дипломен проект в Айндховен. Започнах да работя по него през 2014 г., но оттогава продължавам да го развивам. Трябваше да си изберем определен материал и аз реших да изляза от комфортната си зона като избера текстил. Не обичам шевни или плетачни машини. И така разработих своя собствена техника за създаване на предмети, изработени от плат, използвайки опита си с метала. Разработвам формите на компютър и след това ги нарязвам лазерно от метал, за да получа първоначални форми, около които първо надявам въже и след това го покривам със силикон или латекс. След като изсъхне, махам калъпа и имам водоустойчив текстил, който изглежда почти като отпечатан в 3D. Няма шевове. Това е доста различно от традиционния начин на производство на дреха.
––
Всички млади претенденти за наградата за Изгряващ дизайнер ще бъдат на MAISON & OBJET от 17-ти до 21-ви януари във френската столица.
Ако и без това си планирал пътуване към вечния Париж през 2020-та, определено ти препоръчваме да го направиш по време на изложбените дни и да съчетаеш приятното с вдъхновяващото.
А ако вече имаш други планове, не се безпокой – СПИСАНИЕ MD ще проследи събитието от първо лице и ще ти разкаже всичко в първия брой за новата година през март.
