„Вярвам, че имам мисия като художник и дизайнер, и се радвам да споделям таланта си с другите.“
Мария Йохновска – дизайнер и собственик на марката Mari JJ Design.
Мария, с теб се запознахме на изложението INDEX Dubai 2019. В последствие ти участва в няколко престижни събития като British Ceramic Biennial във Великобритания, както и International Porcelain Fair в Джингдензен (Jingdenzhen), Китай, където представи своя бранд Mari JJ Design с Franz Collection; а също и като куратор посети много други, сред които PAD London и Freeze London. Доколкото ми е известно, участията ти са едновременно подкрепени от Полското министерство на културата и от Норвежката културна организация Design go Architektur. Продължават ли да те подпомагат и сега, за да можеш да продължиш работата си и да преодолееш кризата по-лесно?
Финансовата подкрепа, която получавах през последните няколко години, имаше за цел да подпомогне работата ми по отношение на разходите за участие по време на експозиции, мероприятия и изложения. Процесите по кандидатстване и допустимостта се уточняват всеки път както в Норвегия, така и в Полша. Много кандидатури за финансова подкрепа бяха променени или отложени поради отмяната на всички културно-масови прояви през 2020 г. Така например, планираните ми изложби през 2020 г. в Музея на керамичното изкуство Guozhong в Пекин с Международната академия по керамика, участието ми в Седмицата на дизайна в Милано с Ventura Future, “New Members Exhibition”, симпозиумът на IAC във Финландия, както и изложбата“ 2010._ ”, която подготвях цели 2 години, всички те бяха анулирани или отложени без конкретни нови дати. Няколко години поред съм участвала в международното изложение за продуктов и дигитален дизайн „Ambiente “във Франкфурт на Майн – Германия. След участието ми там, нещо ми подсказваше, че 2020 г. не е подходяща за такъв тип представяне.
Малко преди да избухне пандемията в Китай, ти участва в резидентска програма при Franz Collection Ltd. в Jingdenzhen. Каква беше ситуацията там? Усещаше ли се надвисналата опасност?
Да, бях там, за да работя върху разширяването на колекциите “Egg Vessels” за Franz, които трябваше да бъдат официално представени на изложението Ventura Future по време на Седмицата на дизайна в Милано, както и в други изложби, които бяхме планирали съвместно. За трети път бях в Китай, Jingdenzhen, като този път престоят ми там беше от началото на октомври до първата половина на ноември 2019 г. Тогава все още никой не беше чувал за корона вирус. В средата на януари, доста след завръщането ми в Европа, започнах да чувам от приятели и работници от Jingdenzhen, че не могат да се върнат на работа месец след китайската нова година. Имаше ограничения, наложени от правителството за защита на хората от инфекции, като дори не можех да изпратя маски на моите приятели, от които толкова се нуждаеха, защото там вече бяха изчерпани. Jingdenzhen не беше толкова засегнат, въпреки че е само на 320 км от Ухан, а за Китай това е пренебрежимо малко разстояние. Ако трябва да съм откровена не бях чувала за Ухан преди Covid-19. Дори през януари все още беше трудно да се повярва, че вирусът и паниката ще се разпространят толкова бързо в световен мащаб. За щастие всички мои колеги и приятели в Китай и други страни са в безопасност и невредими.
През последните месеци беше куратор на онлайн изложба, наречена “2010._”. Би ли споделила малко повече за идеята зад този проект? Какво беше водещото при селекцията на участниците? Каква беше общата тема?
„2010. _” е специален проект, над който работя от началото на 2018 г. Поканих творци и дизайнери, които работят предимно с керамика, като всички те са завършили образованието си през 2010 г. в Академията за изящни изкуства във Вроцлав, Полша, катедрата по Керамика и Стъкло. Случайно се оказа, че групата е съставена само от жени: Катажина Хързановска, Ирмина Хелак, Каролина Кравчик, Дорота Джедрусик, Магдалена Ясиак, Каролина Горска, Барбара Снегула, Дагмара Рубак, Моника Скорупска, Малгорзата Водинска и аз самата – Мария Джучновска. Представих идеята на колегите си в началото на 2018 г. и след 2 години вече имахме добра селекция от много силна група от 11 художници, работещи в различни области като живопис, илюстрация, бижута, дизайн на керамика и изкуство, като общото между всички беше значителният им опит в областта на керамиката. Успях да работя с две отделни институции и да направя споразумения за сътрудничество. Кураторът Артур Виджата ме подкрепи и ми помогна при окончателния подбор на творбите.
Изложбата „2010._“ трябваше да бъде открита на 16 март 2020 г. в чест на десетгодишната индивидуална работа на художниците и дизайнерите. Повече от две години популяризирам всички автори поотделно в социалните медии: instagram @ 2010._exhi и facebook @ 2010._exhibition.
Един ден преди окончателната подредба, поради отмяна на всички събития в Полша на 11 март, загубих пространството в галерията, за която чаках две години. Можете да си представите какъв удар беше не само за мен като куратор, но и за всички художници, които чакаха и работиха за тази изложба с години. Наложи се да се вземат бързи решения за отмяна на: застраховки, транспорт, разпечатки и др. Чакахме две години за мястото в галерия Neon във Вроцлав, Полша.
След всичко това буквално се скрих в моята полска вила, далеч от града и с ограничен достъп до интернет, единствената ми връзка със света беше посредством телефона и започнах да работя усилено, за да реализирам тази изложба онлайн. Без финансиране, без надежда за награди или допълнително представяне, нещо което правят, притиснати от обстоятелствата, много институции в момента.
В периода на изложбата от 16.03.20-04.04.20 всеки ден представях онлайн творбите на художниците, които трябваше да бъдат показани на живо в галерията. Всичко това се увенча с 5 онлайн публикации в професионални дизайнерски медии като Exspace.pl, Kraft Magazyn, Zwierciadło и интервю за полската национална телевизия. Чакам още една статия да бъде публикувана на полски в Elle Decoration, докато говоря с вас!
Надявам се на подкрепа от полското Министерство на културата, за да мога да продължа с популяризирането на проекта и да създам уебсайт, който ще действа като виртуална онлайн платформа за „2010._“
Как виждаш бъдещето на изложенията за изкуство и дизайн?
Ако трябва да съм честна, трудно ми е да отговоря на този въпрос в момента. Факт е, че хората бързо забравят и като цяло бизнесът трябва да продължи да съществува. Безспорно ще бъде различно, за някои ще е по-лесно да се приспособят, за други по-трудно. Със сигурност бизнесът и дизайнерските идеи ще се адаптират към нуждите на клиентите. Организирането и участията в изложения не беше лесно и преди, но поне беше ясно регламентирано, планирано и организирано, като, разбира се, всичко това си имаше и цена.
Директната среща с нови хора, клиенти и с представители на бизнеса беше ключ към успеха за мнозина. Сега с бързо променящите се реалности, всичко преминава в онлайн формат, ще трябва да се пренастроим поне за известно време, че ще бъде различно, но дали ще бъде също толкова ефективно, както преди? Времето ще покаже.
Новите световни реалности рязко наложиха и нов начин на действие. Най-потърпевши, несъмнено, се оказаха хората на свободна практика и творците. Как успяваш да преодолееш ограниченията, в които сме поставени и да продължаваш да се издържаш от това, което работиш?
Нямам високи очаквания. Настроила съм се положително и съм се фокусирала върху светлата страна на живота. Да бъда здрава, да имам близък контакт със семейството и приятелите си, оценявам покрива над главата си и храната в чинията си. В момента има много хора изпаднали в крайно затруднение. Обикновено се опитвам да работя с това, което имам на разположение. Това винаги ми е помагала бързо да се пренастройвам към новите ситуации. Вярвам и съм изпълнена с благодарност, за хората, които срещам в живота си. Не изпадам в паника и не слушам медиите. Това наистина има значение. Страхът е парализиращ, не го допускам в живота си. Вярвам, че имам мисия като художник и дизайнер, и се радвам да споделям таланта си с другите.
Какво остава скрито за хората отвъд продуктите ти?
Процесът. Процесът на разработване и създаване на нови продукти е доста тежка работа. Моите клиенти и почитатели получават вече готовите изделия, но във всяко едно от тях е вложено лично отношение, което само по себе си ги прави уникални. Създавам дизайн и предмети на изкуството. Винаги съм се стремила да работя в областта на изкуствата, занаятчийството и дизайна. Лимитираните колекции ми позволяват да имам лично отношение към всичко, което излиза от ръцете ми, да превръщам творенията си в нещо интимно и специално за всеки, който го притежава, е моя мисия.
До какво ново осъзнаване те доведе кризата с COVID-19?
Отново се потвърди мнението ми, че имаме нужда от другите повече, отколкото си мислим. Различните медии и новинарски емисии са основната движеща сила зад тази ситуация, в която се намираме, като най-широко средство за контрол над съзнанието ни. Считам, че Covid-19 е не само вирус, но и състояние на ума. Наскоро ми се наложи да се прибера от Полша с кола, обратно към дома и работата ми в Норвегия. Това беше едно пътешествие през различните реалности на три държави: Полша, Швеция и Норвегия. Ние, хората, сме много крехки и зависими едни от други по пътя към подобряване на общия си живот. Това ми напомни, че е необходимо да остана скромна и смирена, да не съдя другите. Оценявайте другите и поддържайте връзка помежду си, за да изградите истински взаимоотношения! Дори и най-малката помощ понякога е от значение!
Какви са мечтите ти за 2020 г. в личен и професионален план?
В началото на 2020 г. още преди Covid-19 да се превърне в световна новина почувствах, че тази година ще бъде различна. Спомням си, че дори го изрекох на глас пред приятели, но дори тогава нямаше как да си представя колко по-различно ще бъде всичко. Някак вътрешно и подсъзнателно се подготвях за тези промени. Работих много усилено за събитията, които бяха отменени или отложени, но бързо приех ситуацията и последствията, които я съпътстваха. Въздържам се от това да правя големи планове за тази година. Фокусирам се върху работата по новото студио като най-сигурната алтернатива за моята работна среда. Преди работех по цял свят: в Германия, Полша, Китай, сега това не би било възможно, поне за известен период от време, поне докато големите компании отново не си стъпят на краката, а това изисква време и търпение. Смятам, че използвах пълния потенциал на предишните си изяви и участия, а колкото до бъдещите – за тях е необходимо подходящо време и място.
Трите малки неща, които стимулират творческия ти процес?
Винаги имам какво да правя или да довършвам, никога не ми е скучно и винаги казвам, че имам нужда от поне един клонинг, за да се справя с всички задачи… 🙂 Но ако трябва да избера три неща, то те биха били: медитация, вяра и необходимостта от това да създавам красиви неща.
Какви са твоите нови начинания – участия, нови материали, използвани в работата и т.н.?
На 29 април стартира Фестивалът за Виртуален Дизайн (Virtual Design Festival – VDF), на мястото на отменената Миланска седмица на дизайна, в която трябваше да взема участие. Можете да откриете повече информация тук.
Любопитна съм също дали Седмицата на дизайна в Хелзинки ще се състои тази година и ако „да“, под каква форма. Освен това бях одобрена на втори кръг от журито на Red Dot Award. Започнах нов проект, ориентиран към продукти, свързани с борбата с корона вирусa и не на последно място, ремонтирам студиото си в Осло, нещо което отлагах дълго време и реализирам изцяло от отпадъчни материали. Сега имам време да приключа всичките си недовършени работи!
За списание МД: Симона Грошевска
Oще интересни и любопитни интервюта открийте в секцията ИНТЕРВЮ >>>
