Автор: Румяна Божкова
Гигантска фигура на паяк, огромна роза от метал, която се извисява над минувачите, стол, който “изчезва”, когато завали дъжд… Това не са кадри от футуристичен филм за архитектурата през 22-ри век, а част от градския пейзаж в един от най-престижните квартали на Токио – Roppongi.
Едва ли има друго друго място по света освен луксозния мегакомплекс Roppongi Hills, където изкуството да е буквално на всеки ъгъл. Комплексът, дело на крупния строителен предприемач Минору Мори, обединява офиси, жилищни сгради, ресторанти, кафенета, театри, музей, хотел, телевизионно студио и няколко парка. Целта на Мори е да изгради място, където градските жители да могат да работят, да живеят, да се забавляват, да пазаруват в една среда, където високите технологии и забързаният ритъм на ежедневието се съчетават хармонично с изкуството и естетиката. След седемнайсет години на планиране и изграждане този “град в града” на стойност 4 милиарда долара, разположен на площ от 11 акра, отвори врати през април 2003 г.
Т. нар. Roppongi Hills Public Art & Design Project е един от ключовите елементи при реализирането на амбициозната идея на Мори Roppongi Hills да се превърне в културното “сърце” на Токио. Целта е да се докаже, че градската среда може да бъде едновременно функционална и естетична, практична и доставяща радост за окото.
За осъществяването на този мащабен проект са привлечени 11 световни дизайнери и скулптори. Сред тях има изтъкнати имена като Андреа Ранци, Еторе Сотцас, Рон Арад, Джаспър Морисън, Томас Сандел, Карим Рашид, Тойо Ито, Шигеру Учида, Кацухико Хибино, Токуджин Йошиока. Поставена им е задача да разработят идея за “улична мебел” – “място за отдих, което претворява идеята за гората в градския живот”.
Част от творбите, включени в проекта, са избрани от Дейвид Елиът, директор на музея на изкуствата “Мори”, който се намира в комплекса. Още три скулптури са определени от архитекта Фумихико Маки и са разположени във и около проектираната от него сграда на телевизия “Асахи”…
Целият материал може да намерите в >>> списание МД 6/2006 г.