БАНЦИНГ НА WOOD-MIZER РАЗБИЧВА ДЪБ С ВЕКОВНА ИСТОРИЯ

След две хиляди години под вода дъбовият труп е изваден, разбичен и изсушен. Превръща се в прекрасен и ценен материал и животът на тази дървесина ще продължи още векове.

Автор: Кирстен Лонгъмс

Миналата година по време на операция по отводняване в зоните на преливане на река Елба в южната част на германския град Хамбург е открита мистериозна находка във влажната земя: трупи дъбова дървесина. Има нещо вълшебно дори в звука на тези думи. Веднага се появява предположение, че в близост могат да се намерят други скъпоценни трупи. Но първо, бе необходимо да се провери качеството на тази находка.

Когато трупът бил доставен на близка дъскорезница, управителят, като видял това дърво с изкривявания, лошо деформирано, сравнително късо, казал, че няма какво да направи с него. Невъзможно е да разбичите такъв труп; не може да бъде обработено на банцига.

Тогава Андреас Хюнерфаут се намесва. Той е известен в региона не само като производител на дървен материал, който прецизно разбичва дървения материал до последното парче дори на трудно достъпни места, но и като специалист по обработката на проблемни трупи с усуквания и изкривявания.

Когато Андреас настройва своя мобилен банциг Wood-Mizer LT40, става ясно, че той има опит с рязането на екзотични, изключително древни трупи, като например спасения дъбов труп от Елба. Това безформено парче от древно дърво бе притиснато към леглото на банцига, а изненадващо добре запазената вътрешност беше видима след няколко ряза.

Андреас бе доволен от това колко лесно и гладко лентата реже тази изключително твърда дървесина. „Банцигът на Wood-Mizer показва своите много способности като много функционалност и гъвкавост“, казва Хюнерфаут. „Дори късите парчета са лесни за обработка в различни продукти от дървесина.“

Андреас Хюнерфаут купува първия си банциг LT40 много отдавна. Банцигът е доставен на кораб, плаващ от САЩ. По онова време беше нужно много смелост, за да се присъединиш към сравнително нова професия – мобилен банцикар. Сред собствениците на банцизи Wood-Mizer имаше забележително желание да помагат на хората, което се запазва и до днес. Първите му клиенти били любопитни учители, които искали да дадат смислен урок на своите ученици, както и собствениците на имоти, които обсъждали тази нова индустрия и новите възможности на семейните си маси. Останалият успех беше направен от класическа реклама от уста на уста. Всъщност швейцарецът Андреас Хюнерфаут напуска страната си, за да опознае света по-добре. В Северна Германия той харесва не само пейзажа и климата, но и хората. За това той се установява тук и се чувства така у дома, че дори е загубил швейцарския си диалект.

Но да се върнем към старинния дъб. Когато става ясно, че дървесината е много добре запазена, Андреас Хюнерфаут предлага своята помощ при намирането на други дъбове в зоната на наводнението. Бе зима, термометърът показва -12 ° C под нулата, а те се усещат в тази влажна среда бяха още по-студени. Работата се извършва с помощта на мини експедитор. В крайна сметка на брега са извадени около 40 напълно деформирани дъбови трупа.

Дендрохронологията е науката за определяне възрастта на дърветата. Използвайки своите методи, Институтът по дървесинознание в Хамбург определя, че възрастта на тези дъбови трупи се изчислява на повече от 2000 години. Трупът с най-голям диаметър има годишен пръстен от 221 г. пр. Н. Е.

Междувременно спасените трупи бяха разбичени и изсушени в чисти пакети до съответното съдържание на влага. Такъв дървен материал се продава по тегло в дъски с подходящ размер. Използва се при изработката на дръжки за ножове, инструменти за писане, кухненски фасади или табла за премиум марки в автомобилната индустрия.

Отговаряйки на въпрос за професията си, Андреас, който всъщност е фермер и дърводелец, се вижда повече като човек от горското стопанство. Опитът му е особено търсен, когато короните на дърветата трябва да бъдат премахнати. Това е опасна работа, която вършат катерачите и изисква специални умения. Обикновено това е част от програма за изчистване и рециклиране на отсечени дървета. И, разбира се, банцигът LT40 е много полезна тук.

Въпреки натоварения ден, Хюнерфаут намира време да се занимава с ирландско говедовъдство. В тази просторна зона животните очевидно се чувстват добре.

След работа Андреас Хюнерфаут понякога почива пред дървеното си иглу на много специална пейка. Според радио въглеродни изследвания дървесината, от която Андреас е направил пейка, е на около 8000 години. Разбира се, това придава много специално качество на кратката и заслужена почивка.