Ginkgo biloba e много специален дървесен вид, живо свидетелство на хилядолетната история на земята. Това е най-възрастното растение на нашата планета.
ВЪЗРАСТ – НАД 150 МИЛИОНА ГОДИНИ
Съществуват доказателства, че дървото гинкго е растяло преди повече от 150 милиона години, през мезозойската ера, която се счита от ботаниците за “средновековието” на земното развитие. То е единственият оцелял до наши дни представител на семейство Ginkgoaceen. Дълго преди появата на съвременните широколистни и иглолистни дървесни видове на нашата планета е имало насаждения от различни представители на Ginkgo. Те са заемали голям дял в тогавашния растителен свят, което е установено с помощта на многобройни фосилни находки от времето на мезозоя. В момента семейство гинкго съдържа много фосилни родове и само един съвременен, който се състои от един вид – двусемеделен гинкго (Ginkgo biloba), наричан на шега “жива вкаменелост”.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Досега няма научно обоснован отговор на въпроса по какъв начин дървото гинкго е съумяло да преживее тези огромни периоди от време и да достигне до наши дни. В превод наименованието на това идващо от древността растение означава “златна кайсия”. През ІХ век видът Ginkgo biloba е открит в Среден Китай и пренесен от будистки монаси в Северен Китай, Корея и Япония. В този период в Азия започва засаждането и почитането му като свещено дърво. За европейците то е открито от немския медик и ботаник Енгелберт Кемпфер от Лемго – Вестфалия. Кемпфер прави много точно ботаническо описание на дървото гинкго и го пренася в Германия при едно свое изследователско пътешествие през 1690 година. От 1730 година гинкго се култивира в Западна Европа на места като Утрехт, Холандия или Кралската ботаническа градина в Англия (1754 година). В периода 1780-1790 година дървета от този вид са засадени и в Ботаническата градина в Манхайм, Германия, и в парка на двореца “Касел Вшилхелмсхьое”.
ИГЛОЛИСТЕН ИЛИ ШИРОКОЛИСТЕН ВИД?
От гледна точка на ботаниката гинкго не принадлежи нито към иглолистните, нито към широколистните дървесни видове. Ако се позовем на листата му, които имат много специфична, ветрилообразна форма и дълги дръжки, бихме могли да го класифицираме като широколистно дърво. От друга страна, наблюдавайки внимателно семената му, трябва да го причислим към голосеменните, т.е. – иглолистни видове. Друг феномен е съществуването на “мъжки” и “женски” екземпляри. Определянето на “пола” при младите дървета е трудно, почти невъзможно, тъй като “мъжките” и “женски” репродуктивни органи се появяват на различни дървета и не може да се прави сравнение.
Височината на това вечнозелено растение достига 30 – 40 метра. Първоначално короната му е тясноконусовидна и прибрана, но с напредване на възрастта на дървото, тя се разклонява и разперва. Стволът е сравнително тънък – с диаметър до 60 cm и навлиза нагоре в короната или започва да се разклонява още в долната част в дебели, устремени нагоре клони. Кората е кафява на цвят, напукана и често пъти мрежовидно набраздена. Образуването на кора по клоните започва в сравнително млада възраст.
ЛИСТАТА НА ГИНКГО
Дървото гинкго има ветрилообразни листа с дължина 3 – 10 cm, с дълги дръжки. Клиновидната петура е с неравномерен, дълбоко врязан горен ръб и ширина 5 – 7 cm. Нерватурата на всички листа е почти успоредна и вилужна. Развитието на листата започва в края на април. През октомври и ноември те се обагрят в златистожълто. Репродуктивните органи се развиват заедно с листата върху скъсени клонки, а семената узряват през октомври и ноември. Великият немски поет Гьоте е посветил стихотворение на това изключително дърво, в което нарича листата му “символи на дружбата”.
ФЕНОМЕНАЛНА УСТОЙЧИВОСТ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Дърветата от този вид доживяват до дълбока старост (800 до 1000 години). Те предпочитат влажни, водопропускливи почви, богати на хранителни вещества. Виреят и върху варовити или кисели терени, с надморска височина от 500 до 700 метра. По правило не се образуват чисти насаждения от гинкго, а само смесени с широколистни дървесни видове като дъб, магнолия, орех и др. Пословична е издръжливостта на гинкго спрямо вредните влияния на заобикалящата го среда. То като че ли има имунитет срещу растителни и животински вредители и отровни субстанции, които се съдържат във въздуха. Устойчивостта му към отпадъчни емисии от всякакъв вид, с които е наситена атмосферата на големите градове като Ню Йорк, е направо изумителна. Досега не са открити увреждания на дървета гинкго, причинени от замърсявания на околната среда. Това е основателна причина за увеличаване на насажденията от гинкго. След опустошителното въздействие на атомната бомба, хвърлена над Хирошима, като по чудо след няколко години на поразените местонасаждения отново са израстнали дървета гинкго.
ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО И … ЛЕКАРСТВА
Дървесината на този дървесен вид е белезникаво-жълта, лесна за обработване, а по еластичност може да се сравнява с яворовата. Тя е лека, с плътност 440 kg/m³. Механичните ú свойства наподобяват на дървесината на меките иглолистни видове (бяла ела, смърч). В Източна Азия се използва за дърворезби, детски играчки, щеки за билярд, шахматни фигури и за производство на мебели. Дървесината на гинкго е много издръжлива. Структурата ú е равномерна – различията между ядровата и беловинната дървесина са незначителни. Ето защо в Китай са изработвали от нея дипломатически печати. Индустриалното ú приложение като цяло е незначително поради ограничените насаждения и религиозния култ към дървото в Китай и Япония. В Китай от смлени семена и листа на гинкго се приготвя паста за миене, а от плодната обвивка – козметични продукти против бръчки и старчески петна по кожата. Семената на гинкго се използват в Китай и като средство за прочистване на организма, за заличаване на белези и др. Фармацевтите в Европа сравнително късно откриват и прилагат на практика лечебните свойства на това растение. Редовният прием на медицински препарати на основата на екстракт от листа и плодове от гинкго подобрява оросяването на мозъка и помага при главоболие, отслабване на паметта, разсеяност и липса на концентрация. Тези лекарствени средства често се предписват на възрастни хора. Те съдържат гликозиди, които под формата на алкохолни извлеци се използват за разширяване на кръвоносните съдове и отстраняване на смущения в кръвообращението.