Някои го наричат шаблонен израз, защото твърде често чуваме колко много неща трябва да бъдат устойчиви. За нашия бранш темата е също актуална, ако сме загрижени за бъдещето на планетата.
Активно употребяваният от няколко години термин устойчивост, използван към много аспекти от нашия живот, има твърде различни граници. Устойчивостта не съществува, защото терминът описва идеално състояние, което в действителност не може да се реализира. Вместо това винаги има стремеж за доближаване до осъществимото. Дистанцията до идеалното описва степента на устойчивостта. Но защото никой не я определя по този начин, остава много свободно пространство за злоупотреба с понятието, преди всичко от обществено проявяващите се личности – политици, социолози, журналисти.
Не се отдавайте на заблудата
Първата поява на понятието устойчивост датира от преди приблизително 300 години. Ханс Карл фон Карловиц живял във време на масова сеч на горите. В труда си „Инструкции за природосъобразно лесовъдство” той поставя основите на дълготрайното регулирано горско стопанство и призовава към „щадящо лесовъдство и устойчиво използване“ на ограничените дървесни ресурси. За първи път е формулирано устойчиво управление на количеството на горите и така е даден смисъл на влезналия в днешно време вездесъщ термин „дълготрайно”. Дори по-лошо – злоупотребата с водещото прилагателно днес превърна всичко в устойчиво, а може би и точно поради това – в нищо повече. Навсякъде се чете и чува – „Ние сме за устойчивостта”, което е също толкова безсмислено, както и изразът „устойчив начин на живот”. Ikea също се възползва от вдъхновението да действа устойчиво по същия начин, както се правят опити да се налага възприемането на строителството с бетон. „Бетонът е устойчив”, се твърди, визирайки се неговата дълготрайност. Устойчивостта всъщност е нещо много повече.
Едва ли някой би защитавал позицията, че катастрофата с атомната централа във Фукушима е устойчива, защото последиците са дълготрайни. И защото в повечето случаи остава добре обгърнато в мъгла и смисъла остава неразпознат, понятието все още се използва безнаказано безсмислено. Добре че Карловиц не е трябвало да преживее това. От това описание на дълготрайното съхранение на горите по-късно произлиза и самото понятие, но с голяма сила и добива популярност по цялата земя. Междувременно вече са разработени множество научни трудове по темата.
Устойчивостта се декларира масово, понякога до неузнаваемост. Във всички случаи днешното разбиране за принципа на устойчива икономика не се ограничава само върху количествата и екологичността. Тристълбовият модел повсеместно е приет консенсусно. Към екологичния компонент са добавени стълбовете на икономическите и социалните аспекти. Естествено те в повечето случаи са зависещи един от друг, но също така често се конкурират, което прави общата цялост още по трудна и размита.
Кога нещо е устойчиво?
Който иска да действа устойчиво, трябва основно да държи всичко под контрол. Той трябва да живее само от лихвите, а не от капитала. Лихвата на гората, наред с многото си функции, представлява и нейния растеж. Тя може да се използва, без по същество да се засегне количеството дървесина. Но изсеченото старо дърво не може просто да бъде заменено. Това означава, че към основния баланс на дървесната маса се добавят икономическите, екологичните и социалните стойности.
В тази връзка към употребата на ресурси, които не са възобновяеми, се добавя особено значение. Дървообработващите и мебелни предприятия също използват енергия и в крайна сметка ресурси. Как това да се прави най-ефективно, така че да се използва по-малко енергия за осветление, машини, обезпрашаване, въздух под налягане или топлина?
Горското стопанство, както преди, така и сега, е единственият клон на икономиката, който може да покаже структурната концепция за устойчива експлоатация. Точно по тази причина е в сила правилото – местната дървесина е устойчиво добита суровина и с това е единствена по рода си. Мебелните производители обработват постоянно и по много дървесина, както и материали, получени от нея.
Както от страна на купувачите, така и от страна на търговци на крайните продукти маркировките и сертификатите играят важна роля към документацията и служат за аргумент в подкрепа на продажбите. Тясно свързан с това е въпросът всъщност кои суровини могат да претендират за устойчивост.
Чрез устойчиво действие се създават опции за бъдещето. Който обучава, създава възможности за развитието на младите хора. Мебелните предприятия обучават много млади хора и могат да се определят като устойчиви. Значението на обучението и квалификацията на служителите са важни фактори на успеха на фирмите.
Интересна за екологично осъзнатите дървообработващи и мебелни предприятия е технологията за обработване на повърхностите с лакове, байцове, масла и восък.
Устойчивост за практикуващите
Който живее от лихвите, а не от капитала, той оставя на поколенията след себе си правото на избор. Това би било идеалното състояние за устойчивостта. На нашите деца в някои области отдавна вече не предоставяме възможност за избор, като например плодородността на почвата, някои от природните суровини или многообразието на животинските видове. Те вече нямат избор при парниковите газове и климатичните промени. Истинските усилия за устойчивост, бляскаво афиширани от големи предприятия, все още се намират на голямо разстояние от целта.
Днес за някои клиенти при вземането на решение за покупка е от решаващо значение, ако са уверени, че съответният продукт е произведен по устойчиви технологии.
Без официално афиширане, дървообработващите и мебелните предприятия са значително по-близо до устойчивостта. Но дали това е известно на клиентите?
Този, който е активен, не трябва да го прави само за един ден. Дълготрайно ангажиращ работодател създава надеждност за всички участващи страни и им предоставя свобода на избор. Много производители точно по тази причина са постоянно в движение – понякога поради променящите се във времето обстоятелства, заради постоянно появяващите се на пазара нови материали и технологии или просто поради смяна на професионалното направление. Работата на фирмите в бранша са стъпили на два основни стълба – икономическия и социалния.
Корени на устойчивостта
Още в началото на 18. век в Средна Европа се появява недостиг на дървесина. Горите се плячкосват и изсичат безогледно.
Саксонският главен началник на мините Ханс Карл фон Карловиц (1645-1714) вижда, че бъдещото благополучие на дървесината е зависимо и формулира неговата „Sylvicultura Oeconomica” с подзаглавие „Инструкции за природосъобразно лесовъдство”.
Там той описва как функционира дълготрайното регулирано горско стопанство. С това той поставя и ценни мащаби. Така икономическото използване в полза на обществото, което засяга внимателното подхождане към природата и осигурява отговорността към бъдещите поколения.
