Учебният модул „Дизайн-проект 2021“ за студентите от 4-ти курс специалност „Инженерен дизайн“ в ЛТУ се състоя от 15 до 19 ноември.
Участваха 35 студенти, разделени в шест екипа и четирима преподаватели: проф. Регина Райчева, доц. Десислава Ангелова, доц. Павлина Воденова, ас. Ванина Табакова.
Спонсори на събитието бяха фирмите: „Фимера дизайн“, представена от Иван Гроздев, Мая Костова и Валери Маринов, „Редвертекс“, представена от Цветан Стойков, „Бисмар“, представена от Бистра Шишкова.
Журито се състави от 16 души, дизайнери и преподаватели, със специалното участие на дизайнера Илиян Милинов.
Спонсорите бяха щедри и наградиха спечелилите екипи със стажове, социални събития и годишни абонаменти за списание MD и ДМТ.
Ето събитието през очите на четиримата преподаватели
Проф. Регина Райчева:
“Тазгодишният дизайн-проект имаше следното задание: “Всичко на стената“.
Темата бе подбрана от екипа преподаватели и нарочно формулирана съвсем общо. Целта беше студентите сами да се насочат към собствена интерпретация и да демонстрират своето разбиране на проблематиката.
Дизайн-проектът бе поредното онлайн събитие, което протече с всичките плюсове и минуси на такова преподаване. Плюсовете бяха възможността да се включат преимуществата на компютърната графика и презентация. Минусите бяха липсата на персонална комуникация лице в лице и анонимното протичане на учебния модул – нещо, което се оказа проблем за някои от екипите.
Студентите, верни на времето, като че ли предпочетоха технологичните и дигитални решения в по-голяма степен, отколкото аналоговите. В концепциите им бяха обхванати разнообразни ситуации, между които преобладаваше задачата да се демонстрират произведения на изкуството, да се отговори на комуникационни, организационни, рекреационни, и не на последно място, непосредствени емоционални нужди на съвременния човек – било като психологическа подкрепа, като семейно обединяващи дейности, или като възпитание на малките посредством игра, или като почивка в голям офис. Тук-таме изгряваха зелени растения, сякаш добавени допълнително като декорация. По отношение на техническите решения, те също бяха широк кръг и варираха от минималистични големи екрани до сгъваеми пътуващи пана, разглобяеми стенни пъзели и дори един футуристичен павилион за модерно изкуство. В някои случаи, въображението на екипите надскачаше значително обхвата на задачата, което ги доведе впоследствие до отказ от първоначалните находки.”
Доц. Десислава Ангелова:
“За поредна 10-та година преподавателският екип направи сериозна подготовка и програма за провеждане на учебния модул: разговори с фирми, които биха желали да бъдат спонсори на събитието и с дизайнери, които да подкрепят преподавателския екип и да напътстват студентите през етапите на проектиране; техническа подготовка на виртуални стаи, където да се провеждат общите за всички срещи (презентации на фирмите-спонсори, междинна презентация за представяне на идеите на екипите; финална презентация); стаи за всеки отделен екип; предварителна среща с всички студенти, за да се изтеглят безпристрастно екипите посредством компютърна програма; тестване на учебната платформа за дистанционно провеждане на учебния модул “Дизайн проект II“; подготовка на няколко вида анкети (за оценяване на студентската работа, за цялостно оценяване на учебния модул); подготовка на графични материали (плакат, банер, грамоти) и не на последно място активно обсъждане между членовете на преподавателския екип.
Зад това творческо събитие, което се провежда със студентите в рамките на една седмица, стоят дълги часове подготовка. Поради опита в провеждането на този учебен модул, всички дейности бяха разпределени между членовете на преподавателския екип и изпълнени със съответната рутина като една добре смазана машина. Основните съмнения бяха дали ще съумеят да се сработят екипите и доколко ще вникнат и развият зададената тема.
Действително проектите на студентите тръгнаха в съвсем други посоки от предварително очакваните от преподавателите. Това още веднъж показа различното тълкуване на една по-широко зададена тема, при която се изисква концептуално решение.
Като отговор на въпроса “Защо зададохме така темата?” можем да кажем, че при тазгодишния учебен модул нямахме изискване от спонсора за създаване на определен продукт.
Това е причината преподавателите да не дават конкретни указания, насочващи студентите към очаквано развитие на идеите. Така студентите показаха своите собствени интерпретации на темата, олицетворяващи тяхната креативност, душевност, нужди и разбирания за жизнената среда.”
Доц. Павлина Воденова:
“Ако зададем въпроса: “Какви трудности имаше?”, бихме отговорили така:
Фактът, че този учебен модул се провежда в електронна среда за втора поредна година направи организационните проблеми по-малки (напр. свободни зали за всички екипи), тъй като за голяма част от тях бяхме подготвени и знаехме как да ги избегнем или решим. Пример е разпределението на екипите и редът на презентиране.
При консултациите със студентските екипи бе задължително всички участници да са с включени камери. Макар и виртуално, това бе начинът за предаване и възприемане на реакциите, идващи от събеседника. Посредством видео-комуникацията също може да бъде усетено дали в един екип има неразбирателство, доколко са задълбочени проблемите, има ли лидерство. Накратко казано “езикът на тялото” може да се разпознава и в тези ситуации, единственият проблем е в трудността да бъдеш убедителен при решаването на трудните пунктове без възможност за физическо присъствие.
Липсата на физически контакт по време на индивидуалните консултации с екипите е от съществено значение винаги, когато говорим за дизайн и концепция. Една бърза скица говори много повече от стотици думи и се асимилира далеч по-лесно и бързо от студентите. Положителните емоции при комуникация са от особена важност както за продуктивността на преподавателите и екипите, така и за качеството на идеята, продукта и представянето на екипите.”
Най-новият член на преподавателският екип – ас. Ванина Табакова:
“Предизвикателствата, пред които се изправих, бяха много:
Как да помогна на различните екипи и техните въпроси, насочвайки ги сами да стигнат до своя дизайн и решение, без неволно да им дам конкретна идея? – Това е специфично положение и справянето с него изисква особено внимание. Трябваше да слушам преподавателския екип не само за да помогна в работата, а също и да разбера начина на изразяване, насоките за справяне с проблемите и трудностите по време на работа. С други думи, да посоча на студентите какво се изисква от тях без да им поставям рамки за идеи и иновации.
Как да предам важните неща, които съм научила от моите Дизайн-проекти като студент? – Наблюдавайки екипите, си спомням грешките, пропуските и плюсовете на екипите, в които съм участвала. Опитвам се сега да помогна на днешните студенти да избегнат нашите грешки, да успеят да развият пълният потенциал на идеите си и да ги представят по най-добрия начин. Например, да гледат усмихнато в камерите.
Как да бъда ясна и полезна на студенти, които за първи път ме видяха на екраните си в началото на Дизайн-проекта? – Изразяването (особено пред непозната публика) е голямо предизвикателство за всички, независимо от това дали са все още студенти или дизайнери от кариерата. В такава ситуация за мен най-мощният инструмент е наблюдението. Да чуеш по-опитните преподаватели, да гледаш презентациите и изложенията на различни творчески личности; да следиш така актуалните интернет видеа и подкасти, където творците се изразяват пред абсолютно непозната (и дори невидима за тях) публика. Гледането е начин да се научиш. Наблюдавайки внимателно какво правят и казват такива професионалисти, имаме възможност да заимстваме и приложим много от техните изпитани и ефективни методи.
Създалата се обстановка и необходимостта този учебен модул да се проведе онлайн, принуди студентите да слушат още по-задълбочено. Те показаха, че го правят с лекота. Активно приемаха насоките и непрекъснато водеха записки по време на консултациите. При финалните презентации всички екипи се постараха да отразят съветите и коментарите, подадени от преподавателския екип по време на целия учебен модул.”
Накрая, един онлайн дизайнерски конкурс е творческа задача, изискваща активна съвместна работа на студентските екипи, но представлява и изпитание за комуникацията между преподаватели и студенти.
Смело мога да заявя, че тази година изпитът бе взет успешно и от студенти, и от преподаватели. Мисията е възможна.
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО >>>
УЧЕБЕН МОДУЛ „ДИЗАЙН ПРОЕКТ“ В ЛТУ – ТАЗИ ГОДИНА В ОНЛАЙН ФОРМАТ
„ИГРАТА НА ДЕЦАТА“ БЕШЕ ВДЪХНОВЕНИЕТО НА ЧЕТВЪРТОКУРСНИЦИТЕ ИНЖЕНЕР-ДИЗАЙНЕРИ ОТ ЛТУ
УЧЕБЕН МОДУЛ „ДИЗАЙН ПРОЕКТ“ 2019 В ЛТУ
ПРОЕКТ НА СТУДЕНТИ ОТ УАСГ СЪЗДАВА МНОГОФУКЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО
