Разговор с един от малкото български графични дизайнери, посветили се на информационните системи, които подобряват ориентирането и преживяването ни в пространството
Интервю: Милена Галанова
Какъв е Филип? Как бихте се определили за публиката, която не Ви познава?
Стремя се да бъда истински човек, да живея според морални ценности и устои, да правя добро според възможностите ми. Харесвам автентичното общуване и естественото развитие на живота. По професия съм преподавател и графичен дизайнер – eдин от малкото в България, който се фокусира в изграждането на системи за ориентация и навигация. Терминът „Системи за ориентация и навигация“ (wayfinding and signage) се отнася до информационни системи, които водят хората през физическа среда и подобряват тяхното ориентиране и преживяване в пространството. Хората ги наричат „табелки”, но те всъщност са комплексни решения, които включват различни навигационни елементи – табели, тотеми, карти, упътвания, символи. Приложението им е много широко – в градски пространства, офис сгради, хотели, жилищни комплекси, паркове, културно-исторически обекти, болнични заведения, летища, метро, жп и автогари, учебни заведения и много други.
Стоите зад проекти, които всеки може да види по улиците на София. Какво е чувството да виждате как градската среда се променя благодарение на Вашата работа?
Страхотно е! Още като студент мечтаех за проекти, които променят средата към по-добро и съм щастлив, че това се случва.
Проектите, по които работя, остават част от мен дори след като бъдат инсталирани и заживеят свой живот. Често вървя по улиците и като видя мой проект, ми става приятно и топло, че правя нещо, което помага на повече хора.
В ежедневието си забелязвате ли места, за които знаете, че могат да изглеждат по-добре след Вашата намеса? Какво правите в такива ситуации?
Забелязвам, и за жалост се случва често. В такива ситуации си мечтая да имам възможността да помогна за облагородяването на тези места. Все си напомням, че хубавите неща стават бавно и са вечно в процес, иска се търпение и упорита работа, за да се развие средата около нас. Тъжно ми е, когато виждам места с голям потенциал да стоят запуснати. Още по-тъжно ми е да ги видя „преобразени“, без този потенциал да е развит по някакъв начин. За мен професиите възпитават средата, особено нашите, които са свързани с визуалното. Архитекти, дизайнери, рекламисти – работата ни е много отговорна, въпреки че понякога не изглежда такава. Смятам, че българското общество има още да се развива по темата за визуалната култура. И ние – хората с творчески професии, сме тези, които можем да предоставим визия.
Проектите Ви са разнопосочни – системи за ориентация, лога, преподавателска дейност. Кое Ви носи най-голямо удовлетворение?
На пръв поглед изглежда така, но за мен те са много свързани. Зад всички стои комуникация – визуална, вербална, понякога и невербална. Всички тези неща са били за мен огромни уроци по пътя и съм безкрайно благодарен за всяко от тях. Напоследък във фокуса ми са системите за ориентация и преподаването. Възможността да връщаш нещо обратно на средата и на хората, ме зарежда много и добавя смисъл в съществуването ми. Тъй като се чувствах ограничаван от образователната система, докато бях ученик, сега приемам преподаването като лична кауза и искам да помогна на повече млади хора да преследват това, което ги прави щастливи и ги зарежда. Симбиозата между дизайн практиката и преподаването ми носи две гледни точки, които ме поддържат в добра ментална форма. И в двете има голяма доза обмяна – на идеи, опит, гледни точки, човещина. В България често преподавателят е обрисуван като всезнаещ индивид, който отваря очите на тези по-долу от него. Моето мнение е доста по-различно. За мен преподавателската дейност е двупосочен процес. Аз уча едни хора на нещо, докато те ме учат на друго. Това понякога е съзнателен процес, а понякога съвсем несъзнателен, и в това има една много интересна за мен красота.
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: КИРИЛ ЗЛАТКОВ: БУКВИТЕ СА СЛОЖНА МАТЕРИЯ
Източник: СПИСАНИЕ МД
