Фотограф: Tobias Colz
Апартаментът е проектиран от австрийското архитектурно студио smartvoll и вече е носител на редица награди, между които iF DESIGN AWARD, ID Best of Year Award, IIDA Global Excellence Award и WIN Awards 2016.
Сградата, в която се помещава, е била част от казармения комплекс в квартал „Максглан“ в Залцбург. Тук са ремонтирали танкове по време на Втората световна война, но по-късно сградата е била изоставена. Държавата я продава на частен инвеститор, който напълно я реновира. Запазени са само тухлените напречни стени, който са оставени видими. Покривът, плочите и фасадата са изцяло подновени, но изглеждат като автентичните. Сградата е разделена на две нива, като първото е предвидено за обществена зона, а второто за апартаменти тип лофт. Инвеститорът искал да привлече вниманието към проекта си и организирал международен конкурс само за един от апартаментите. Условията за заданието били свалени над 1700 пъти от интернет. Архитектурното бюро smartvoll печели конкурса, а впоследствие инвеститорът решава да им възложи и още две части от първото ниво на сградата – ресторанта и пазара.
Апартаментът е на площ от 350 кв. м. Архитектите предлагат изключително съвременна, дори футуристична разработка на пространството. Вместо да го разделят на две нива, за да го оптимизират, те го оставят отворено, но вграждат в него нова скулптурна конструкция, която се разгръща и моделира целия интериор. Тя е от стоманобетон и е излята на място.
В нея най-впечатляващо е стълбището, което води към второто полуниво. Там са разположени спалнята, банята, бибилиотеката и стая за гости, които изглеждат, сякаш са в левитация. Под стълбището се намира кухнята, изработена от вулканичен камък. Това всъщност е една мултифункционална зона, която се използва като зона за хранене, работно пространство и зона за комуникация. Благодарение на големите прозорци интериорът е облян от естествена светлина. Преобладаващият бял цвят създава усещане за простор, лекота и безвремие. Освен бетона са използвани само фини полупрозрачни материали като Profilit, с коитонапример се отделя стаята за гости, или пък завеси за спалнята. Мебелите в голямата си част изглеждат, сякаш са интегрирани в конструкцията.
Апартаментът се използва за организиране на събития, презентации, фотосесии и реализиране на музикални клипове.
„БЪЛГАРСКА ВРЪЗКА” ВЪВ SMARTVOLL
Още при първия ни контакт с австрийското архитектурно студио smartvoll установяваме с изненада, че двама от архитектите са българи. Димитър Гамизов е завършил Националната финансово-стопанска гимназия, после учи архитектура във Виена. От три години е част от екипа на smartvoll. Преди това е работил в софийското архитектурно бюро Conveyer и австрийското Holodeck. Симона Славова заминава да учи архитектура във Виена веднага след гимназията. Започва работа в smartvoll по време на следването си и след като завършва, остава при тях. И двамата са на 27 години.
Имате ли наблюдения върху образованието по архитектура в България и какви са разликите с Австрия?
Симона Славова: Наблюденията ми са базирани на студенти от УАСГ, които са идвали на обмен в нашия университет и от портфолиа на хора, кандидатствали за работа в офиса ни. Смятам, че в София се набляга много повече на техническото чертане и по-малко на самата идея на проекта. В ТУ – Виена при оценяването на един проект най-важно е дали зад него стои структурирана концепция и дали презентацията е добре подготвена.
Димитър Гамизов: Моят опит опира само до приемните изпити в УАСГ, когато бях приет да уча инженерство. Моята мечта беше да уча архитектура и затова дойдох във Виена. Според мен проблемите се коренят не толкова в образованието, колкото в архитектурната среда. Липсата на качествени концепции и на истински публични конкурси са нещата, на които трябва да бъде обърнато внимание. Добрата архитектура също зависи и от инвеститорите, които не трябва да се намесват в работата на архитектите.
Какво ще ни разкажете за образованието по архитектура в Австрия?
Д. Г.: Във Виена има общо три университета, в които може да се учи архитектура. Техническият университет е най-популярният. Другите два са Университетът за приложни изкуства (die Angewandte) и Университетът за изящни изкуства (Akademie der bildenden Künste). Аз съм учил в ТУ – Виена. За разлика от системата в България тук всеки има право да учи архитектура (няма приемни изпити), но само половината от студентите завършват. Плюсовете на тази система са, че на студентите им трябва различно време, за да усвоят даден материал и да покажат креативните си способности. Тоест приемните изпити не са мерило за това дали студентът ще бъде добър архитект, или не. Другият голям плюс, по мое мнение, е гъвкавата програма. Всеки сам избира кои и колко предмета ще учи през дадения семестър и на кои изпити ще се яви. Това е полезно, ако например студентът реши да прави практика успоредно с университета, без да се налага да прекъсва образованието си. Един от недостатъците на тази система е големият брой студенти и фактът, че преподавателите не могат да обръщат достатъчно внимание на всички. Но това се отнася само за първите три години до бакалавърската степен.
Разкажете за фирмата, в която работите. Как се насочихте към нея?
С. С.: smartvoll е доста различно от останалите архитектурни бюра. Атмосферата е много спокойна, приятелска и предразполагаща за творческа дейност. Разликата с останалите бюра, е че в smartvoll има индивидуален процес на създаване на концепция чрез задълбочено изследване на даденото задание и тестване на различни системи. Целта е идеално решение за конкретната задача. Голямата мотивация, отдаденост на работата и страст са, може би, това, което ни прави различни.
Кой е най-интересният проект, върху който сте работил в бюрото?
Д. Г.: При нас целта е всеки проект да е интересен, независимо дали става дума за апартамент, частен спа павилион, или музей.
Преди около година правихме конкурс за една малка жилищна сграда на парцел, който беше изключително ограничен от градоустройствените регулации.
В повечето такива случаи инвеститорът иска само едно от архитекта – максимално количество РЗП. И затова сградите се превръщат във визуализация на закона. Нашата цел беше да се абстрахираме от това и въпреки пречките да направим сграда с характер, при която дори да “загубим“ квадратни метри, тя да притежава качества, които я отличават и така да аргументираме стойността ѝ.
С. С.: Най-интересният проект, по който съм работила, беше реконструкция на покривен етаж във Виена.
Собственикът дойде при нас с думите: „Искам да проектирате нещо, което Виена никога не е виждала”. Процесът на работа беше много интересен, свързан с експерименти и търсене на новаторски идеи и решения.
А една от първите ми задачи в бюрото беше свързана с Loft Panzerhalle. При този проект беше обърнато внимание на всеки детайл. Парапетът на стълбището беше моята задача. Той трябваше да бъде параметрично проектиран и планът беше съставен от над 600 различни точки, които заварчикът трябваше да завари ръчно .
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: СТУДИО CONVEYER – ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Източник: СПИСАНИЕ МД
