Фибростъклото е често срещан композит, представляващ подсилена със стъклени влакна пластмаса. Той е по-евтин и по-гъвкав от карбона, изключително здрав е (при натоварване е по-устойчив от много метали), може да бъде формован в сложни форми, химически инертен е (не влиза в реакция с веществата, с които контактува), не изисква специална поддръжка, устойчив е на UV лъчи.
Запазва формата и цвета си през целия си живот и има отлична устойчивост на удар и надраскване. Тъй като фибростъклото не пропуска влага и не гние, не привлича насекоми, не се бели, изкривява, корозира или разгражда с течение на времето, мебелите, изработени от този материал, могат да се използват и на открито.
Материалът може да издържа на екстремни температурни промени и има много нисък коефициент на линейно разширение в сравнение с други материали, включително пластмасата.
Наред със здравината на конструкцията фибростъклото поглъща вибрациите, така че мебелите от този материал са относително безшумни.
Стъклопластът има много широк спектър на приложение: при строителство на самолети, лодки, автомобили, покриви, плувни басейни, детски пързалки и още много други места, където се търси едновременно здравина и ниска маса.
Съвременната история на фибростъклото датира от 30-те години на миналия век. Стъклопластът се създава, като стъклото се нагрява до разтопяване, след което се прокарва през супер фини отвори. Така се създават изключително тънки стъклени нишки, които се вплитат в структурирани форми. Към вече създадената структура могат да се добавят различни смоли, за да се придаде на продукта по-голяма здравина.
През 40-те години на миналия век фибростъклото е използвано за производството на обтекатели на самолети, корпуси на лодки и части за каросерията на спортни автомобили.
Фибростъклото за първи път навлиза в интериора през 1950 г., когато Чарлз и Рей Иймс проектират и произвеждат своите известни столове от фибростъкло. Целта им е масово производство на стол със седалка и облегалка от една част за вътрешния пазар.
В търсенето на подходящ материал те се обръщат към фибростъклото и в крайна сметка разработват фотьойла (A-shell) и стола (S-shell). Фибростъклото дотогава никога не е било използвано за мебели по този начин, а уникалният дизайн на Чарлз и Рей Иймс e революционна новост. Столът и фотьойлът са практични, лесни за почистване, леки и здрави – много различни от дървените столове, използвани в домовете на повечето хора по това време. A-shell и S-shell от фибростъкло са първите масово произведени пластмасови столове в историята на мебелите.
Чарлз и Рей Иймс бързо постигат успех със своите новаторски столове от фибростъкло, които скоро вдъхновяват и други дизайнери да последват техния пример. Такъв е например техният добър приятел Ееро Сааринен с креслото и стола Tulip, също Джордж Нелсън със стола Swaged със седалки от фибростъкло. Окончателната конзолна форма на стола Panton също е постигната чрез използване на полиестер, подсилен с фибростъкло. Именно тази предизвикателна конструкция разкрива големите възможности на материала, но столът в крайна сметка е произведен с алтернативни полимери.
Технологичното развитие на други пластмаси напредва паралелно с фибростъклото и скоро голямата палитра от полимерни композити се оказва едновременно по-евтина и по-лесна за производство.
Столовете от фибростъкло са изместени от мебели от материали на по-достъпни цени.
Това, което другите пластмаси не предлагат обаче, е красотата на видимите влакна, живата повърхностна текстура, леката прозрачност и фактът, че всеки предмет от фибростъкло е единствен по рода си, тъй като влакната образуват уникален модел в смолата.
Всеки стол от фибростъкло има собствена идентичност, проявяваща се в индивидуалната красота на неговата обвивка.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ