Милена Палева от двадесет години работи като интериорен дизайнер в Европа, Азия и Близкия Изток. Има слабост и към продуктовия дизайн, но той ѝ остава по-скоро хоби, отколкото професия. Завършва „Мебелно производство и дървообработване“ в Лесотехническия университет и след кратък стаж в мебелна фирма избира магистратура „Инженерен дизайн“. Тя е сред основателите на българската група за дизайн ЧЕРГА, а участието си в SALONE MILANO определя като сбъдната мечта. Работила е по проекти за интериорен дизайн на колежи, болници, хотели, спортни съоръжения, офиси и дори на полицейско управление. Сега живее и работи във Франция и се занимава предимно с жилищни интериори.
Подложка за хранене Slice, създадена в колаборация с Ирена Памукова за конкурса на „Черга“ през 2011
След магистратурата Милена Палева работи за българската компания „Маркан“ върху дизайн на хотели, а след това отива в Лондон, където за първи път се сблъсква с динамиката на услугата проектиране и изпълнение на офис интериори. Английска компания я връща в България, за да работи по нашумелите тогава апартаментни хотели. А по-късно дизайн директорът я кани да се присъедини към нейния екип в Hirsch Bedner Associates в Хонконг. И така започва десетгодишната история на българската дизайнерка в Азия. Там тя има възможност да работи върху малки и големи проекти в различни сектори в Азия и в Близкия Изток. Част от по-мащабните проекти от този период са Hilton в Zhoushan, Китай, Marriott в Wuxi, Китай, Shaza Hotel в Oман, Wahat Al Nakheel by Rotana в Дубай, West Kowloon Cultural District Authority (WKCDA) Headquarters в Хонконг, Fleet Management Headquarters в Хонконг, Fleet management в Сингапур.
Какви са приликите и разликите в работата по проекти в Европа, Азия и Близкият Изток? „Трудно е да се обобщи, отговаря Милена Палева. – От опита ми като старши интериорен дизайнер на хотел в Оман мога да споделя, че нямах достъп до инвеститори, оператори и до част от информацията и процесите. Резултатът е, че всичко, което се случваше, беше бавно, много бавно. За разлика от Азия, където всичко се случва бързо. Понякога толкова бързо, че чак не искаш да си признаеш от страх да не те предизвикат за още по-бързо решение. Изключение може би прави работата във Филипините, където един пентхаус се изпълнява повече от две години.
Офис Fleet Menagement, Хонконг, 2020 Споделен офис UrbanOffices, ХонгКонг, 2020
В Азия има желание да се случват нещата. Там по-скоро чуваш „Да, да, ще го направим“ и след седмица идват и ти казват „Пробвахме това и това, и това, но не става, имаш ли идея как да го променим така, че да стане“. Не съм чула нито веднъж „Абсурд, това няма как да стане“. Там има свобода на проектиране, понеже почти всичко може да се произведе бързо, наблизо, и то в добро качество. Почти няма ограничение на въображението и има голяма конкуренция.
Office Fleet Menagement, Хонгконг, 2020
В Югоизточна Азия преди десет години дизайнът се влияеше и следваше добрите примери от Европа. В последните години обаче се изгради една независимост, разпознаваем почерк в архитектурата, в интериора и в продуктовия дизайн – мебели, осветление – не само в Китай, но и в Тайланд, Виетнам, Индонезия.
През последната година работих по по-малки проекти в България и забелязах, че липсва прозрачност в комуникацията на участниците, липсва културата да информираш всекиго, да си открит. А това помага, особено когато има проблеми. Те трябва да се обсъждат навреме и по възможност с всички, за да може да се вземе адекватно решение.
В Хонконг, Китай, Виетнам и Сингапур от години се проектира чрез BIM (Building Information Modeling) – методология, която има огромни ползи както за процеса на координиране, така и при менажиране на обекта на по-късен етап. Този метод на проектиране все още не е добил достатъчна популярност в България.
Мултифункционални мебели част от серията „Шампана“, дизайн съвместно с Елена Георгиева и Ивелина Арсова, резултат от Работилница 2016
Всеки проект е специфичен и при всеки има предизвикателство. За някои е изясняване на заданието, за други е срокове и планиране, за трети е бюджет, организирането на участници и т.н., обяснява Милена Палева. – Всички те са ми донесли удовлетвореност – някои с крайния резултат, други – с процеса на работа, или пък със създадените взаимоотношения. Офисът в Сингапур например доказа, че когато имаш правилните партньори, не е нужно да даваш хиляди долари за самолетни билети, за да управляваш проект. Заради ковид 19 успях да направя едно-единствено посещение на място за запознаване със сградата и заснемане. Въпреки това проектът се изпълни с прецизност до най-малкия детайл. При добре подготвена проектна документация, опитни изпълнители и прозрачност в комуникацията всичко се постига.“
След бясната надпревара в Хонконг дизайнерката решава да си вземе почивка от динамиката и стреса. Сега обмисля как да съчетае живота си между България и Франция с желанието си да работи в по-голям екип, тъй като това ѝ доставя по-голямо удоволствие и удовлетвореност. Сега работи предимно върху жилищни интериори, а наскоро завърши и един малък хотел в България.
Всичко може да вдъхнови Милена – природа, аромат, музика, вибрациите на града, но най-вече неочакваното, новото, различното. Тя обича процеса на проучване, през който научава подробности за хората, за компаниите и начина им на работа, за мястото и културата им, за историята, за материалите. Това гмуркане в непознатото и общуването с хората, свързани с проекта, е източник на нейното вдъхновение.
Зона за почивка и социализиране, oфис Fleet Manegement, Хонгконг, 2020
Според Милена е по-голямо предизвикателство да се реализираш като продуктов дизайнер, особено преди 20 години. „Тогава в България нямаше или почти нямаше производители със собствена марка, нито достъп до работния пазар в чужбина и до потенциални възложители, разказва тя. – Днес е далеч по-лесно. Заради тези предизвикателства, с които се сблъсквахме, създадохме сдружението ЧЕРГА. Събрахме се група ентусиасти, сред които Величко Великов, Ирена Памукова, Митко Гатев, Волен Валентинов, и изпълнени с ентусиазъм, подписахме документите за регистриране на дружеството в кино „Влайкова“ през 2012 г. ЧЕРГА обаче съществуваше преди това. Величко ѝ даде старт през 2009 г. чрез първата работилница за дизайн в Шкорпиловци, а аз се присhъединих през 2010-а. Последваха много вълнуващи години на организиране на събития, конкурси, участия в изложения – Sofia Design Week, Светът на мебелите, HOMI, Salone del Mobile. Вярвам, че това даде тласък и помогна на някои колеги, които се развиха като продуктови дизайнери от по-младото поколение.“
През 2017 г. тя участва в Salone del Mobile в Милано, което за нея е сбъдната мечта. „Това участие ми показа, че има ли желание, има и начин, че възможностите са там, стига да ги потърсиш, твърди дизайнерката. – Показа ми също, че за да се развиваш в полето на продуктовия дизайн, е необходима 100% отдаденост на тази работа. Едно участие не е достатъчно, трябва постоянство.“
Източник: списание ДМТ
Автор: Антоанета Найденова
Антоанета Найденова е завършила „Икономика и управление на вътрешната търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“, сега УНСС, но професионалният й опит е в областта на журналистиката и комуникациите. Започва трудовия си път в бизнес отдела на „24 часа, след това в „Дневен Труд“ и се насочва към ПР. Вярва, че когато има желание се намира и начин, а когато няма желание се търсят оправдания.
