В Габрово се проведе дискусия на тема „Бъдещето на гората и вторият живот на дървесината“
Около 25% от площта на България е била заета от гори през 1960 -1965 г., а сега те са вече 40%. Гората непрекъснато се разширява затова трябва да използваме повече дървесина, но по научно-обоснован начин. Това стана ясно по време на дискусията на тема „Бъдещето на гората и вторият живот на дървесината“, която се проведе в Музея на хумора и сатирата в Габрово на 4 април и е част от програмата на Седмицата на гората, която се провежда ежегодно през първата седмица на април. Дискусията беше организирана от издателство Бисмар, специализирано в областта на мебелните технологии, дизайна, интериора и архитектурата.
„Нуждаем се от проактивни действия, които да разнообразяват гората. Без такива действия гората пак ще се подмлади, но по принципа на природата, а не както би се справил екип професионалисти. Никой няма сметка от това, защото ще загубим не само гледката, ландшафта, но също и ценен материал. Ние трябва устойчиво да поддържаме нашите гори“, каза по време на дискусията доц. Георги Костов, дългогодишен ръководител катедра „Лесовъдство“ във факултет „Горско стопанство“ на Лесотехническия университет и бивш зам.-министър на земеделието и храните.
„Трябва да се гордеем с това, че българските гори са с по-висока жизненост, защото имат естествен произход за разлика от другите държави, където това не е така“, каза инж. Иван Недков, директор на Северноцентралното държавно предприятие – Габрово по време на дискусията. – Предприятието осигурява заетост на близо 900 души, а годишният му добив е 500-600 плътни кубически метра дървен материал, което прави около 1000 линейни километра. В съвременното общество не се приема отсичането на дървета или убиването на животни, но професионалните лесовъди се опитват да променят това мнение. Колкото повече специалистите влизат в горите с професионална намеса, толкова по-добре.“
„Много е важно как ще бъде ползвана дървесината. Най-лошата употреба на дървесината е да я изгорим, а най-добрият начин е да се използва в строителството и в производството на мебели. Ние трябва да използваме горите си“, заяви по време на дискусията инж. Петър Дишков, представител на „Кроношпан България“ ЕООД – дружество, което оползотворява отпадна дървесина. – Сега използваме под 50% от горския прираст, а за да говорим за устойчивост на горите трябва да се ползват поне 50%, като в някои държави ползват от 70 до 90 на сто от прираста.“
Петър Дишков каза още, че добиваната дървесина е възобновяемо ограничен ресурс, затова управляваното от него предприятие се е заело с рециклирането на използваната вече дървесина, от която да се произвеждат продукти, които отново да влязат в употреба. През 2023 г. дружеството е събрало около 35 000 т дървесни отпадъци, което се равнява на около 6-7 хил. дървета.
„Българската гора е здрава и все повече се разраства, което на практика доказва, че сечта не винаги е вредна, ако се прави както трябва от подготвени специалисти“, обобщи дискусията председателят на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проф. д-р Васил Живков. Той добави, че в мебелната промишленост са заети около 50 000 души и през миналата година в нея е произведена продукция за около 3 млрд. лева.
След дискусията презентация изнесе интериорният и мебелен дизайнер Паула Саратлиева, която е от Габрово, а сега преподава в университети в Торино и Хелзинки. Тя представи една важна тема – какъв е смисълът на дизайна и каква отговорност носи дизайнерът при създаването на нови продукти.
Преди дискусията издателят инж. диз. Бистра Шишкова представи книгата „Български продуктов дизайн 2000/2022“, както и придружаващата я изложба, която може да бъде видяна в зала 7А на Музея на хумора и сатирата в Габрово до 8 април.
В експозицията са показани 27 продукта на съвременни български дизайнери, включени в книгата на издателство „Бисмар“, в която участват общо 50 български дизайнери и студиа с разработените от тях над 350 продукта – мебели, осветителни тела, превозни средства, уреди, инструменти, играчки, предмети за бита, съдове и много други продукти. Голяма част от тях са носители на престижни международни награди за дизайн.