Интервю на Цветана Шипкова, снимки Божидар Янев
Инженер Божидар Янев е човекът, който в продължение на над 30 години отговаря за сигурността на всички нюйоркски мостове, над 800 на брой. Завършил е ВИАС в София, защитава докторска дисертация по мостово инженерство в Колумбийския университет в Ню Йорк, после работи в Калифорнийския университет в Бъркли, преди да оглави новосъздадения Инспекторат по управление на мостовите съоръжения в града през 1989 г. Като световен капацитет в своята област има множество награди, професор е в Колумбийския университет, а книгата му „Управление на мостове“ е преведена на японски и китайски език. Разговаряме в София преди представянето на второто издание на другата известна книга на Божидар Янев – „Конструктивен поглед“, събрала фотографии на някои от най-прочутите и красиви мостове в света.
Как се роди интересът Ви към фотографията?
От мостовете, определено. Започнах да ги снимам по средата на жизнения си път, както е казал Данте – бях на 40 години. По това време бях работил десет години в консултантски бюра в Ню Йорк, но интересните аналитични проекти оредяха. Започнах да изпълнявам самостоятелно различни инспекции на мостове и тогава един стар опитен инженер ми каза: „Ако искаш да инспектираш мостове, мога да ти дам половината мостове в града“. Аз, разбира се, приех, и тогава се получиха няколко изненади. Първата – че тази работа ми е много приятна, защото, като ми дадат да инспектирам мост, аз го „притежавам“ и знам за него повече от всеки друг, включително и от проектанта му. Второ, когато започнах да ги снимам, мостовете се оказаха изключително фотогенични. Правех снимки за документация, но забелязах, че открадвам момент, за да ги снимам под този ъгъл, под онзи ъгъл… Имало е места, на които съм се качвал повече заради снимката. Например кадъра, в който съм си снимал сянката, докато се изкачвам по кабела на Манхатънския мост.
Къде беше първата Ви изложба?
В Националната галерия в София, през 2009 година. Идеята беше на моя приятел, режисьора Иван Росенов, съпруг на актрисата Катя Паскалева. Той вече беше болен, но беше ходил в Националната галерия и беше ги убедил, че си струва да покажат изложбата. За съжаление почина, преди да я открием, не успя да я види.
Тогава показахте и снимки от атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 година…
Аз бях един от близкостоящите и леко потърпевшите. Отивах на работа и се намирах на два блока разстояние от Близнаците, когато видях, че южната кула е ударена лошо. Носех си фотоапарата, както винаги, и започнах да снимам. Давах си сметка, че нищо не мога да направя. Останах там, на около 300 метра, докато кулата падна и тръгна огромната вълна от прах и отломки. Озовах се под една кола, още се питам защо, но просто не исках да избягам. И вълната ме затрупа под колата, която клекна и ме притисна. Едва успях да се измъкна. Още имам дихателни проблеми заради сиво-жълтия прах, с който се надишах – много вреден, от пулверизирана бетонна конструкция. Включвам и един цикъл от тези снимки в книгите си.
Имате ли любим мост?
Не, имам много любими мостове. В кадъра на Ню Йорк като град всички знаят, че кралят на мостовете е Бруклинският мост. И няма как да бъде другояче, защото в него има и гений, и история, има всичко. Но ако погледнем по-детайлно, ще видим, че и мостът „Джордж Вашингтон“, построен 50 години по-късно, също има гений, има вече и история. В Европа познавам един голям строител на мостове, Мишел Вирложьо, французин. Той е проектирал прочутия виадукт „Мило“ заедно с британския архитект Норман Фостър – един гениален мост със седем кули, една от които е по-висока от Айфеловата. И нямам никакъв интерес към разни екстравагантни мостове, каквито се строят например в Китай. Казвал съм го и на японците – не трябва да забравяме, че строежът на мостове не е състезателен спорт.
Как виждате моста като метафора на нещата от живота? Мостът е връзка – отива от тук до там и от там до тук през някакво препятствие. Например градът Ню Йорк се е състоял от Манхатън, от другата страна на Ийст ривър е бил град Бруклин. И ето сега с Бруклинския мост става голям Ню Йорк, а когато се появява единият мост, веднага възниква желание да се направи втори, трети… нещата се разрастват. Въобще кои са най-интересните градове в света? Тези, които имат мостове. Също и в София – нямаме голяма река, но Орловият и Лъвовият мост са централни места за града. И понеже правя връзка със съзнанието – градът не е ли един голям модел на човешкия мозък? И физиците ще кажат, че информацията и енергията са различни аспекти на една и съща природна сила. Мостът пренася енергия, а идеите пренасят информация. Мислите са мостове. Връзката за мен е съвсем очевидна.
АВТОР:
Цветана Шипкова
Цветана Шипкова е между най-опитните български журналисти в областта на интериорния дизайн и архитектурата. Дългогодишен главен редактор на списание „Наш дом“, редакционен директор на Abitare Bulgaria, част от екипа на Bravacasa, от 2016 година тя е главен редактор на списание „MD мебелен дизайн и интериор“ .
