За няколко години Раденко Велинов превръща руините на старата „Пречиствателна“ в Смилян в център на занаячийство и майсторство.
Родом от китното родопско село Смилян, познато с прочутия смилянски боб и гостоприемните хора, Раденко е четвърто поколение лесовъд. Той много обича гората, но бързо разбира, че това, което обича, учи и завършва с пълно отличие в Лесотехническия университет се сблъсква със суровата действителност – порочни практики, корупцията и безхаберие в стопанисването и грижата за гората. Цел му става създаването на място за занаяти и изкуства в родното си село. Той натрупва богат професионален опит в дърводелството в САЩ и най-вече в Шотландия, където години наред работи в престижни мебелни студиа и ателиета за дървообработка. Именно там се среща с истинското майсторство. Раденко учи как от едно парче дървесина може да сътвори не просто предмет, а наследство, което ще се предава от поколение на поколение.
В Шотландия Раденко открива и модел, който променя неговия живот – центрове, събиращи под един покрив различни занаяти: дърводелци, ковачи, тъкачи, грънчари. Тези пространства не са просто работилници, те са живи общности, където традициите се предават, съхраняват и развиват в съвременен контекст. Идеята, че подобна инициатива може да вдъхне живот на родното му село, го амбицира.
Когато се връща в България през 2019 г., Раденко закупува сградата на бившо предприятие за преработка на картофи в село Смилян. Някога сградата била изключително дейно място, а следствие се превръща в символ на упадъка. За Раденко обаче сградата има особено значение. Като дете е израснал в къща точно над нея и спомените му за игра край изоставената постройка я превръщат в част от неговата лична история.
Решението да възстанови „Пречиствателната“ не е водено само от носталгия. За Раденко това е начин да вдъхне живот на село Смилян, да върне уважението и интереса към занаятите, както и да даде перспектива на младите хора в региона. Неговата визия е сградата да бъде превърната в център за занаяти, изкуства и дизайн. Място, където ще има изложбено пространство, работилници и ателиета за дървообработка, текстил, металообработка, грънчарство и други традиционни професии. Там творци ще могат да развиват своите умения, да ги споделят чрез демонстрации и предават на поколенията, а посетителите ще могат да се докосват до магията на ръчното майсторство.
„Водата минава през пречиствателната станция и излиза чиста. Същото искам да се случва и с хората, които идват тук – да си тръгват по-леки, по-вдъхновени, по-свързани със себе си и със света. Изкуството има силата да пречиства.“, казва Раденко.
„Пречиствателната“ привлича първите си съмишленици – както местни творци, които виждат в нея шанс за работа и развитие, така и организации, които подкрепят културни и обществени инициативи. Раденко кани занаятчии от цялата страна, които предават знанията си на млади творци. Има желание съвременни художници и дизайнери да идват на творчески резиденции, за да работят върху проекти, вдъхновени от красотата на планината.
„Родопите са извор на символи, митове и образи. Тук има толкова богатство – в орнаментите, в музиката, в историите на хората. Моята мисия е да събера това наследство и да му дам ново звучене, така че да бъде разбираемо и привлекателно за днешния свят“, допълва Раденко.
Фондация „Америка за България“ помага на Раденко с един етап от ремонта на сградата. Също така много доброволци се присъединяват към инициативата, привлечени от мисията на Раденко да съживи старата пречиствателна станция и да съхрани занаятите в Смилян. До него неизменно стои съпругата му Роси, художничка от София, която избира село Смилян за свой дом. За нея животът в Родопите не е лишение, а вдъхновение. „София изобщо не ми липсва, тук е моето място“, казва тя.
През юни 2025 г. „Пречиствателната“ беше домакин на пътуващата изложба „Мисия български дизайн“, която привлече множество посетители. Сред тях имаше много чужденци – основно англичани и американци, избрали Родопите за свой дом, както и множество деца, най-малкото от които бе едва на два месеца.
Днес „Пречиствателната“ все още е в процес на преобразяване, но отвъд строителните дейности вече се усеща новият живот в селото, което не е просто туристическа дестинация, а център за творци и ценители. Амбицията на Раденко е ясна: от символ на разруха „Пречиствателната“ да се превърне в дом на традициите и на съвременното изкуство, да обедини хора, които вярват в занаятите и в силата на човешките ръце. Раденко си представя „Пречиствателната“ да стане културен ориентир в Родопите. Да има собствен фестивал, да събира творци от цял свят, да бъде лаборатория за нови идеи и същевременно пазител на старите занаяти. Най-важното – да дава смисъл на хората, които минават през нея.
„Искам да дам надежда. И вдъхновение. Ако дори едно дете от Смилян, което дойде тук, повярва, че може да създава и да остане в Родопите, това за мен е успех.“
