Константин Грчич принадлежи към поколението дизайнери, които промениха начина, по който гледаме на ежедневните предмети. Неговите мебели не се стремят да бъдат декоративни. Те изследват отношенията между човек, функция и материал. Зад простите линии стоят сложни въпроси: Какво прави един предмет значим? Колко дълго трябва да живее една вещ? И каква е ролята на дизайнера в свят, който се променя с все по-бързи темпове?
Роден в Германия и обучаван в областта на дизайна и занаятите, Грчич работи с някои от най-важните международни производители на мебели. Негови проекти са част от колекциите на водещи музеи по света, а името му се свързва с нов подход към индустриалния дизайн – строг, интелигентен и винаги насочен към бъдещето.
Мебелите са близо до човека. Те са част от ежедневието ни – докосваме ги, използваме ги, живеем с тях. В същото време те са обекти, които могат да носят идеи. Един стол, например, не е просто предмет за седане. Той разказва нещо за тялото, за пространството, за начина, по който се отнасяме един към друг. Това ме интересува – връзката между практическото и концептуалното. Най-добрите мебели са едновременно очевидни и изненадващи.
Вашият дизайн често изглежда минималистичен. Какво стои зад тази простота?
Минимализмът не означава да премахнеш всичко. Означава да разбереш кое е необходимо и кое не е. За да достигнеш до проста форма, трябва да преминеш през много сложен процес на мислене.
Материалът също има значение. Не искам да прикривам характера на даден материал. Интересуват ме неговите качества, неговите ограничения и възможностите, които предлага.
Вдъхновението не идва от едно конкретно място. То идва от вниманието към света около нас. Дизайнерът трябва да наблюдава: как хората използват предметите, как се движат в пространството, какви малки проблеми срещат всеки ден.
Понякога една идея започва от много обикновено нещо: от начина, по който някой сяда, от движението на ръката, от свойството на даден материал. Дизайнът започва не с формата, а с любопитството.
Да, това е една от най-важните теми в дизайна днес. Един предмет не трябва да бъде създаден само за момента, в който се появява на пазара. Той трябва да има потенциал да бъде използван дълго, да придобива стойност с времето и да остава смислен.
За мен остаряването не е недостатък. Материалите се променят, следите от употреба разказват история. Един добър предмет не губи своята идентичност, а изгражда нова връзка със своя собственик.
Тя ми позволи да изследвам идеи, които може би не се вписват в традиционния производствен процес. Големите компании имат важна роля, защото могат да реализират сложни проекти и да ги достигнат до много хора. Но понякога е необходимо пространство за експеримент. Дизайнът се развива именно чрез тези моменти на любопитство – когато не знаеш предварително какъв ще бъде резултатът.
Как гледате на навлизането на изкуствения интелект в дизайна?
Всеки нов инструмент променя начина, по който работим. Въпросът е не дали технологиите ще участват в процеса, а как ще ги използваме. Изкуственият интелект може да бъде интересен партньор за генериране на идеи, за поставяне под въпрос на навиците ни и за търсене на нови посоки. Но дизайнът не е само създаване на изображения или форми. Той включва разбиране на човека, контекста и последствията от решенията.
Каква е отговорността на дизайнера днес?
Дизайнерът винаги е бил част от по-голямата система – от начина, по който се произвеждат предметите, до начина, по който ги използваме и изхвърляме.Днес трябва да мислим по-дългосрочно. Не само как изглежда един продукт, а какъв живот ще има, какви ресурси използва и какво влияние оказва.
Любопитството. Все още има въпроси без отговор. Именно това прави дизайна интересен. Никога не достигаш до окончателна формула.
Всеки нов проект започва с несигурност. Трябва да приемеш, че не знаеш всичко и че процесът ще те научи на нещо ново.
