Какво бихме забелязали, ако поставим една до друга мебели от Албания, България, Гърция, Румъния, Словения и Турция, но скрием имената на дизайнерите и държавите им?
Вероятно ще открием съвсем различни форми, материали и подходи. Няма да видим един стил, който лесно да определим като „балкански“. Ще забележим обаче нещо друго – любопитен диалог между местни традиции, съвременни технологии, производствен опит и ново поколение дизайнери.
Тъкмо този диалог стои в основата на балканския мебелен дизайн и на проекта Creative Balkans: Contemporary Furniture Design.
Връзката на Балканите с мебелите и тяхното създаване ни отвежда далеч назад във времето.
Край Пазарджик е открита неолитна седяща фигура, датирана между 6500 и 4500 г. пр.н.е. Тя съдържа едно от най-ранните познати изображения на стол. Днес фигурата е част от колекцията на Природонаучния музей във Виена.
Това малко свидетелство от праисторията не разказва историята на съвременния дизайн. То обаче ни напомня колко дълбока е връзката на региона с мебелите, материалите и човешкото желание да оформя пространството около себе си.
Векове наред различните части на Балканите развиват свои занаятчийски традиции. Майсторите опознават качествата на дървото, метала, текстила и камъка. Уменията се предават между поколенията, а местните материали и начинът на живот определят формата и функцията на мебелите.
През 30-те години на XX век в различни части на Балканите започва постепенно да се формира разговор за дизайна като самостоятелна професионална област. Занаятчийското се среща с новите индустриални възможности, а мебелите започват да бъдат не само единични „произведения“, а като продукти за серийно производство.
През следващите десетилетия личности като Нико Кралай в Словения и Сади Йозиш в Турция показват различни възможности за тази връзка. Техните мебели съчетават модернистични идеи, експерименти с материалите и внимание към условията на производство.
Те не създават един общ „балкански стил“. Работата им по-скоро показва как международните идеи могат да бъдат интерпретирани през местен опит, знания и производствени възможности.
След началото на XXI век балканският мебелен дизайн се развива в нова икономическа и технологична среда. Дигиталните инструменти улесняват процеса на проектиране, международните пазари стават по-достъпни, а сътрудничеството между дизайнери и производители придобива все по-голямо значение.
Някои автори работят с утвърдени мебелни компании и големи производствени мощности. Други създават собствени студиа, експериментират в малки работилници или произвеждат ограничени серии. Резултатът е сцена, която трудно може да бъде сведена до един визуален език.
Тук се срещат традиционни техники и нови технологии, естествени и рециклирани материали, индустриално производство и ръчна изработка. Различията между тези подходи не са слабост. Те са част от характера на региона.
Creative Balkans се роди от желанието да съберем разпръснатите истории на балканския мебелен дизайн в едно представително издание.
На своите 472 страници книгата показва не само селекция от съвременни мебели. Тя проследява хората, идеите и професионалните отношения зад тях. Интервютата с ключови фигури разкриват различни гледни точки към развитието на дизайна, а специалното приложение представя университети, фестивали, изложения, асоциации и специализирани медии от региона.
Целта не е да бъде наложена обща дефиниция за това как трябва да изглежда балканският дизайн. По-важно е тези различни сцени да бъдат поставени една до друга и да видим какво разкриват за региона.
Може би идентичността на балканския мебелен дизайн не се намира в една форма, цвят или материал. Тя се проявява в отношението към местната среда, в разбирането на материалите и във връзката между дизайнер, майстор и производител.
Creative Balkans създава пространство за този разговор и поставя региона там, където заслужава да бъде, а именно под прожектора на съвременния европейски дизайн.
Открийте цялата история на балканския мебелен дизайн и поръчайте своя екземпляр от Creative Balkans.
