Атанас Згурев е продуктов дизайнер по образование и професионален фотограф, специализиран в интериорната и архитектурната фотография. Завършва магистратура по индустриален дизайн в Техническия университет – София. Професионалният му път започва с проектиране на мебели, осветителни тела и продуктови концепции.
През 2014 г. заедно с Алесия Иванова разработва Stingray – концепция за устройство, съчетаващо мултимедиен проектор и безжично зарядно. Проектът е финалист в Red Dot Concept Design Awards.
Згурев е част от ЧЕРГА – българска дизайнерска общност, която популяризира и развива съвременния български дизайн. През 2017 г. представя серия авторски осветителни тела на SaloneSatellite в Милано. Проектите са създадени специално за изложението и изследват взаимодействието между светлина, форма и материали. В тях дизайнерът съчетава дървесина, мед, гранит, LED технология и 3D-принтирани елементи.
През 2025 г. проектът му Bench 4 bicycle печели първо място в категория „Концептуален проект – професионалисти“ в конкурса „Българска мебел на годината“. Година по-късно Wave Bench получава второ място в същата категория.
Паралелно с дизайнерската си практика Атанас развива професионална кариера във фотографията. През 2016 г. създава Interiora.me – платформа за професионално визуално представяне на архитектурни и интериорни проекти. Днес работата му обхваща интериорна и архитектурна фотография, видео и други визуални формати.
Професионалните му постижения са признати с квалификацията Qualified European Photographer (QEP) в категория „Интериорна фотография“. Носител е и на награди и отличия от международни фотографски конкурси. Член е на Асоциацията на професионалните фотографи.
През 2026 г. Атанас Згурев отново участва в представянето на българския дизайн в Милано, този път като фотограф. Негови фотографии са част от DOPIR по време на Fuorisalone в рамките на Milan Design Week. Чрез тях той допринася за международното представяне на съвременни български дизайнери и брандове.
Професионалният му път очертава интересна трансформация – от създаването на собствен дизайн до неговото интерпретиране чрез фотографията. Познанието от двете страни на процеса определя специфичния му поглед към продукта, материала и пространството.
По образование сте продуктов дизайнер, а днес работите основно като фотограф на интериори и архитектура. Как се случи тази промяна и какво от дизайна пренесохте във фотографията?
Независимо какъв вид дизайн се изучава, визуалната комуникация е в основата на всичко, свързано с дизайна. А фотографията сама по себе си е визуална комуникация. Принципите, заложени в моето обучение като продуктов дизайнер, са напълно приложими и във фотографията. Начинът на мислене, отношението към формата, композицията, материала и детайла са неща, които естествено пренасям от дизайна към фотографията.
Работили сте и от страната на дизайна, и от страната на неговото визуално представяне. Какво трябва да разбира фотографът за продукта?
Първо е хубаво да има техническите познания, нужни за създаването на определения кадър. След това да има необходимата техника, но най-важното е да има усет към продукта. Да разбира как функционира, как е направен и какво стои зад неговата форма. Когато познаваш продукта и начина, по който е създаден, много по-лесно можеш да намериш правилната гледна точка. Така успяваш да покажеш това, което е важно в него.
Какво отличава добрата интериорна фотография от технически добрата снимка? Кога кадърът започва да разказва история?
Светлина и сянка – и душа. Технически добрата снимка може да бъде перфектно осветена и композирана. Но ако в нея няма усещане, тя остава просто изображение. За мен именно светлината и сянката създават атмосферата, а душата идва от характера на самото пространство. Когато тези неща се срещнат, кадърът вече започва да разказва история.
Вие сте част от ЧЕРГА от години. Какво ви даде тази общност и как се промени българската дизайнерска среда?
Няма да ви хареса отговорът на този въпрос. ЧЕРГА за мен е важна с това, че през годините събра хора с различен поглед към дизайна. Създаде и среда за обмен на идеи. Но ако трябва да бъда напълно честен, промяната в българската дизайнерска среда е по-сложна. Не бих казал, че всичко се е развило в положителна посока. Има много талантливи хора и много добри проекти. Все още обаче има какво да се желае по отношение на средата, производството и отношението към дизайна като професия.
През 2017 г. участвате като дизайнер в SaloneSatellite, а през 2026 г. се връщате в Милано като фотограф с DOPIR. Какво се промени през тези години?
В основата на моите стремежи винаги е била мисията да се популяризира българското. През 2017 г. представих продукти, измислени и изцяло направени в България. Сега представих български интериорни дизайнери в сърцето на столицата на дизайна. Разликата е основно в ролята, която имам, но мисията остава същата – да показвам качественото българско творчество пред международна публика. Вярвам в таланта и възможностите на тези хора. Мисията на Interiora.me е точно тази – да представя по най-добрия начин качествения български дизайн. За мен това е естествено продължение на нещата, които съм правил и преди. Просто сега инструментът е различен.
Когато снимате български продукт или интериор, какво търсите в него?
Търся характера на пространството, заложен от дизайнера. Това е нещото, което ме интересува най-много. Всеки дизайнер има определена идея и отношение към пространството. Моята задача е да го усетя и да го покажа по начин, който е верен на замисъла. Не искам фотографията да бъде просто документ на интериора. Искам да предаде усещането, което дизайнерът е заложил в него.
Смятате ли, че фотографията вече е част от самия дизайн процес?
Да, даже понякога го надгражда. Фотографията не е само финалният етап, в който показваме вече създадения продукт или интериор. Когато един проект се мисли и с неговото визуално представяне, това може да повлияе на начина, по който се възприема. Понякога добрата фотография показва качества, които на живо остават незабелязани. По този начин тя на практика надгражда дизайна.
Все повече български дизайнери и производители търсят международна сцена. Кое е силното лице на българския дизайн и къде изоставаме?
Добрият дизайн не съществува сам по себе си. Необходима е цялата система около него: производство, качество, маркетинг и правилно представяне. Имаме талант, но трябва да създадем и среда, която да може да го превърне в успешен продукт.
Какво ви даде преминаването от продуктов дизайн към фотография и какво следва?
Представяйки чуждия дизайн, аз представям себе си като фотограф. Концепцията зад това да започна да снимам е много по-голяма от самото снимане.Снимките са само суровината за следващите стъпки. А колкото по-качествена е суровината, толкова по-качествен ще е и продуктът, създаден от нея. За мен фотографията е инструмент, с който могат да се правят много повече неща от заснемането на интериор или продукт. Тя е началната точка на едно по-голямо представяне. Именно това ми е интересно и занапред – не просто да снимам, а да създавам качествено визуално съдържание. Съдържание, чрез което българският дизайн да достига до повече хора.
