През последните 56 от тях живя в Ню Йорк, но проектите му бяха пръснати по целия свят – от опакования бряг в Австралия, през обградените острови в Маями, до чадърите в Япония и Калифорния. Емблематични остават европейските – опакованият мост Понт Ньоф в Париж, Райхстагът в Берлин и предпоследният – плаващите кейове в езерото Изео, Италия.
Заедно със съпругата си Жан Клод, негова вдъхновителка, партньор и alter ego, Кристо създаде собствена ниша в изкуството, надхвърляйки границите на рисуването, скулптурата и архитектурата. Неговите грандиозни инсталации бяха достъпни за всички – винаги безплатни за посещение и изградени със собствено финансиране. Винаги временни – в това беше магията им. Не използваше безплатен труд на доброволци, макар че хиляди биха се стекли да работят за него. Никога не обясняваше проектите си, не говореше за политика и религия, не обсъждаше други творци. Беше работохолик, обсебен от идеите си и от свободата, подробностите от бита не го засягаха. Беше световно явление, недолюбван в родината си като всеки успял по света българин. Остана високо над всичко това, отдаден на мисията си, до последен дъх.
