Архитектурната компания SGI стартира в София през 2008 г. като Stephen George International и за 12 години успя да се превърне в значим играч не само на българската, но и на международната архитектурна сцена. Регионалният директор Александър Доу е начело на фирмата от първия ден и има какво да сподели за изминатия път.
Как изглеждаше българската архитектурна сцена през 2008, когато основахте компанията?
Имаше добри архитекти, в България винаги ги е имало, но имаше и доста ужасни сгради. Не достигаше опит и практика в сектора на недвижимите имоти, а не архитектурен талант.
По онова време на терена нямаше утвърдени, международно признати структури, способни да предложат качествени проекти. И макар че има голямо подобрение, смятам, че в това отношение в България все още има недостиг.
Тогава имаше много малко опит в проектирането на бизнес сгради. Ние видяхме ниша на пазара, в която SGI можеше да предложи специализирана услуга на международните клиенти. Можехме да им осигурим по-голяма надеждност, бизнес ориентиран подход към проектите, подходящите застрахователни гаранции, съчетани с портфолио от качествени проекти във всички сектори. И днес сме в състояние да предложим страхотна професионална експертиза чрез британските си партньори. Смятам, че и сега можем да допринесем повече за развитието на сектора в България, особено в областта на градоустройството и образованието.
Какво беше най-голямото предизвикателство в първите години на компанията? Преживяхте ли културен шок в сравнение с опита си от работата във Великобритания?
Най-голямото предизвикателство беше финансовата криза, както беше за всички. Имах късмета да направя добър избор на партньор в лицето на Тихомир Казаков, който има много голям принос за това, че успяхме. Преди старта на SGI бях прекарал в България четири години, така че всъщност нямаше културен шок. Където и да работиш по света, основните принципи на проектирането остават. Процесът е един и същ, независимо дали създаваш обувка, или офис сграда. Това, което се променя, са правилата и резултатите, които трябва да бъдат постигнати. След като разбереш как да се адаптираш, можеш да работиш като архитект навсякъде. Бих казал, че ключът към успеха в условията на различни култури е да работиш в партньорство с местни професионалисти. Аз съм единственият чужденец в офис от 50 души. Подходът ни винаги е бил да създадем в София българско архитектурно студио, което и направихме.
За 12 години утвърдихте SGI България като успешна компания с много реализирани проекти. Как успяхте?
Спечелихме няколко конкурса –така ни забелязаха по трудния начин. Освен това мисля, че предлагаме нещо различно като подход към услугите, които извършваме. Изключително организирани и стриктни сме в спазването на сроковете и работим много усилено, за да се усъвършенстваме още повече. Възнагражденията ни са конкурентни на местния пазар, бизнес ориентирани сме и се стремим да допринасяме за добрите резултати на нашите клиенти по начин, който реално могат да измерят. И не вземаме комисионни от нашите доставчици.
Кой е любимият Ви проект на SGI България?
Градоустройственият план на Garitage Park в София, който е почти построен, тъй като това е първият в страната пример на голям комплекс със смесена функция. Той е образец на изключителна градоустройствена експертиза, осъществена в консултация с нашите британски партньори и същевременно първият проект, сертифициран по международния стандарт BREEAM Communities в Централна и Източна Европа. Проектът получи германската награда за промишлен дизайн за 2019.
Спечелихме и конкурса за нов център на Боровец в партньорство с William Matthews Associates. Този проект още не е завършен и местните власти в Боровец не напредват особено бързо, но началото е сложено и вярвам, че нещата ще се раздвижат. Това е прекрасен устойчив проект, който ще подобри драстично функционалността на курорта, ако бъде изпълнен по начина, който сме предложили.
Как изглежда българската архитектурна сцена днес? Какво се промени към по-добро и какво се влоши?
Честно казано, мисля, че всичко се подобри. През последните десет години стандартът се вдигна повсеместно, особено между водещите архитектурни фирми. Няколко много талантливи момчета стартираха успешни собствени практики в последните години и съм сигурен, че идват и други. Въпреки това все още се строят лоши сгради.
Това е общ провал – на инвеститорите, които не поемат отговорност за въздействието на своите проекти, на правителството, което не успява да наложи силно законодателство и на архитектите, които не предизвикват клиентите си да търсят по-добри решения.
Често възнагражденията на архитектите са прекалено ниски, но те ги приемат, защото имат нужда от работа. В резултат нямат ресурс да разработят качествени проекти. Това не е само български проблем. И във Великобритания архитектите се сблъскват с ниско заплащане, но там системата на регулация е достатъчно силна, за да контролира качеството, а в България не е така.
Ако бяхте избран за кмет на София, как бихте я направили по-добър град за живеене?
Не съм политик и тотално не разбирам от бюджетни ограничения. Все пак мисля, че макар парите никога да не стигат на управляващите, начинът, по който се харчат, може много да се подобри.
Обществените поръчки се нуждаят от много по-добър мониторинг и стандартите за качество трябва да бъдат подобрени драстично.
Винаги ме поразява лошото качество на градските мебели – веднага започват да изглеждат мърляви и стари. При нови проекти виждаме недовършено озеленяване, купища строителни отпадъци, мръсни улици. Това не са неща, които зависят от цената, а от начина на управление на проектите. Всички познаваме проблемите с пътищата във и около София.
Струва ми се, че хората са свикнали с тях и приемат начина, по който се изпълняват обществените проекти, но това не трябва да е така. Не става дума за корупция, не става дума за липса на пари, става дума за дългосрочни политики.
Трябва да се вдигне нивото на изискванията към възловите елементи на публичното пространство, като се промени регулацията, така че те да са по-качествени, да остаряват по-добре и да са по-трайни.
Да се помисли на първо място за координацията на проектите в града, да се установи нов, единен стандарт, така че да се постигне хармонизиране на визията, да се поставят и спазват строги изисквания към изпълнението на всички обществени поръчки. Координираните и добре управлявани подобрения в инфраструктурата и публичните пространства ще вдигнат стойността на имотите, ще насърчат чуждите инвестиции и ще превърнат София от хубав – в прекрасен град за живеене.
ЧЕТЕТЕ СЪЩО: ВИКТОР ВАСИЛЕВ – ЕДИН УСПЯЛ БЪЛГАРСКИ ДИЗАЙНЕР В ИТАЛИЯ
АВТОР:
Цветана Шипкова
Цветана Шипкова е между най-опитните български журналисти в областта на интериорния дизайн и архитектурата. Дългогодишен главен редактор на списание „Наш дом“, редакционен директор на Abitare Bulgaria, част от екипа на Bravacasa, от 2016 година тя е главен редактор на списание „MD мебелен дизайн и интериор“ .
