Георги Костов е роден в София през 1959 година. Завършва специалност „Горско стопанство“ във ВЛТИ (сега ЛТУ) през 1984 година като отличник на випуска. От 1988 е преподавател в катедра „Лесовъдство“ по дисциплината „Общо лесовъдство“, а от 2004 година до момента е ръководител на катедрата. Специализирал в Австрия, Швеция, Швейцария и САЩ. Бил е заместник-министър на земеделието с ресор „Гори“ в три правителства в периода 2009 – 2016 година. Автор е на над 100 публикации с научен и популярен характер.
„За да можеш да решаваш проблемите на различните сектори, трябва да познаваш процесите в тях, с други думи – трябва да имаш професионално образование по материята.“
Г-н Костов, вие сте един от хората, които добре познават проблемите с българската гора, преподавател сте в ЛТУ, бил сте на ключови позиции в държавната администрация, свързана с горите. Как оценявате настоящата ситуация с управлението и стопанисването на гората?
Г.К.: В широкия контекст на множество кризи, с които ежедневно ни плашат и объркват, ситуацията с горите и горския сектор в цялост трудно си пробива път в общественото и политическото внимание. Последното се дължи на относително ниския дял на финансов принос на сектор „Гори“ към БВП (около 0,05%), разпокъсаността на управление на горския сектор, който се управлява поне от три министерства (на земеделието, на икономиката, на околната среда и водите) и на лошото медийно и информационно представяне на сектора в публичното пространство. Отделно от това в последните години се допусна в управлението на горите да участват хора без подходяща квалификация, знания, визия и лидерски качества. Взимането на политически решения за управлението на горите през последната година е продиктувано повече от емоционални съображения или частни, краткосрочни интереси, а не се основава на цялостна професионална експертиза, знания и споделеност. В момента сякаш се наблюдават усилия от екипа на служебното управление за успокояване на сектора, но с краткосрочни решения.
През последните две години се появи остър дефицит на дървесина за дървообработващата и мебелната промишленост. Защо според вас се случи това?
Г.К.: Дървесината е уникален природен продукт. Тя се добива от възобновяем ресурс, каквато е гората, като повече от 60 години в България това се прави по устойчив начин, т.е. добивът не надхвърля годишния прираст, а площта и запасът на горите се увеличават. Обемът на облите дървени материали, добивани у нас през последните 20 години, е едва около 55 – 60% от общия прираст на горите ни, което от лесовъдска гледна точка е недостатъчно. Като цяло средните показатели за горите ни след 1970 година се подобряват. Например общият запас се е увеличил повече от два пъти, достигайки близо 720 млн. кубически метра. Последното число е близо 80% от теоретичния максимум и подсказва, че трудно може да остане така за постоянно. Гората и горските насаждения следват природни закони за развитие, които приличат на живота на човека – раждане, отглеждане и възпитание, зрелост, старост и смърт. При горските насаждения, поради дълговечността на дърветата, това се случва много по-бавно, отколкото в човешкия живот (между 5 и 15 пъти по-бавно) и затова незапознатата публика „вижда“ гората като неподвижна, полагаща се даденост, природно благо, което човек трябва само да опазва. Фактически горите са заемали по-голямата част от земната суша, както и от днешната територия на страната. Днес в световен мащаб те са останали върху по-малко от 1/3 от тези площи и са единственото убежище на дивата природа на сушата. Поради това интересът към съхраняване на така наречените други (екосистемни) ползи от горите нараства в глобален план. Ясно е, че ако гората се стопанисва по принципите на устойчивото управление, всички нейни ползи ще бъдат дългосрочно гарантирани. Но не така се представят нещата от популистите. Много от така наречените „зелени политики“ се основават на незнанието на хората и на разпалвани страхове, че ни очаква апокалиптично климатично бъдеще. И докато в страните с традиции в демократичното управление все още се уважава лесовъдската експертиза и професионална дейност, у нас информационният поток е залят от псевдоексперти, които нищо не са създали, но упорито рушат авторитета на специалистите по горско стопанство. Трябва ли да напомням как единични случаи на лош професионализъм се генерализират от медиите, как всички над 10 хиляди човека, които работят в системата на горите, са наричани „горска мафия“ или как стопаните на гората са виновни за всичко неблагоприятно на локално ниво – от суши до наводнения, от пожари до каламитети и даже за състоянието на неподдържаните ВиК системи, пътища, туристическа и курортна инфраструктура… Нагнетяването на негативизъм в обществото намира отражение в реалните политически решения. Това доведе до глупави заповеди, обещания за евтини дърва, натиск за спиране на дейности в горите. Постепенно работата в горите освен много трудна стана и обществено укорима. В резултат на всичко казано, без то да е изчерпателно, голяма част от бизнеса, ангажиран с извършване на дейности в горското стопанство, се оттегли или намали активността си, а работниците се разбягаха. Логичната последица се видя през тази година като дефицит на обли дървени материали, но това е само началото…
През последните няколко месеца тече сериозна кампания, целяща отмяната на заповед на служебния министър на земеделието от май 2021 за намаляване сечите във вековните гори с 30%. Наскоро в Троян се проведе научно-техническа конференция под егидата на ЛТУ и БКДМП и с участието на МЗ и ИАК, на която всички страни декларираха, че са за отмяната на тази заповед. Факт е, че до днес тази заповед не е отпаднала. Какво е вашето професионално мнение като инженер-лесовъд?
Г.К.: Хубавото на кризите е, че мобилизират засегнатите и възстановяват обективния подход, т.е. отсяват истината от неистината. Горският сектор (гори, горско стопанство, горска индустрия) вътрешно беше разпокъсан, разделен, без достатъчно комуникация и знания едни за други. Срещата в Троян е важна стъпка към консолидация и взаимно разбиране. Добре е, че научните и образователните институции също са включени, защото те са все още що-годе запазени, обективни обществени авторитети. На тази среща стана ясно, че заповедта на служебния министър Бозуков е поредното популистко решение, не само лишено от правни основания, но също, че то е взето без сериозно научно и професионално допитване. Аз лично не се учудвам, че въпреки обещанията заповедта не беше отменена от действащия министър от редовното правителство, макар че имаше политически обещания на самата среща. Свидетели сме на поредно конюнктурно заиграване с обществените очаквания. Не бива да се подценява и фактът, че оставането на заповедта в сила насочва недоволството за проблемите в сектора към нея, а не към същностните проблеми в системата…
Къде е границата между истинската защита на българската гора и екопопулизма, който лесно намира почва в обществото?
Г.К.: Тук ще си послужа с думите на един от моите по-възрастни колеги от катедрата – проф. Божин Богданов. Перифразирам неговите думи: „Еколозите за гората са лесовъдите, за града – озеленителите, а за полето – агрономите“. Това може да се потвърди от всеки възпитаник на Лесотехническия университет. Винаги съм смятал, че професия „еколог“ не съществува. За да можеш да решаваш проблемите на различните сектори, трябва да познаваш процесите в тях. С други думи, трябва да имаш професионално образование по материята. Например за проблемите на минната промишленост най-компетентни са минните инженери, познаващи технологичните процеси. Същото е за енергетиката, водите, транспорта и т.н. Само така могат да се идентифицират правилно и да бъдат решени проблемите, които се посочват от гражданското общество. Последното означава още, че невинаги преобладаващото обществено мнение е вярно… За съжаление във века на информацията се оказваме неподготвени да асимилираме и правилно да отсеем полуистината от истината в целия медиен поток. Не съм експерт в този проблем, но съм прагматичен оптимист – хората ще се опарят и ще видят кой какъв е всъщност…
Какъв коментар бихте направили за всички, които обвиняват фирмите от дървообработващата и мебелната промишленост, че вследствие на тяхната дейност намаляват горските ресурси?
Г.К.: Не познавам много такива. Незнанието е причина, но не оправдание за хорската глупост…
Според вас има ли в България „дървена мафия“?
Г.К.: Думата „мафия“ се разбира като „организирана престъпност“ с цел извършване на незаконна дейност, която донася огромни печалби. Общият обем на добиваната дървесина у нас е около 8 млн. куб. метра годишно, т.е. целият годишен оборот (не печалба) в горското стопанство по най-новите цени е около 800 млн. лева. За сравнение почти всеки ден, само за няколко часа в сферата на енергетиката оборотът на сделките надхвърля посочената по-горе сума. Мисля, че това е ясно и на хората, които имат нечисти намерения за бързо забогатяване. Няма как да се случи в горите чрез организиране на „мафия“.
Какво е отношението ви към решението на служебния кабинет приоритет да бъде задоволяването на населението с дърва за огрев?
Г.К.: Обикновено главното снабдяване с дърва за огрев се случва през периода септември – ноември. Тази година е по-различно, защото съществува увеличено търсене на дърва поради несигурността в останалите енергийни източници. Успоредно с това конюнктурата на пазара на този асортимент позволява на големите индустриални потребители на технологична дървесина (по същество почти същата дървесина, която се ползва и за дърва) да плащат по-високи цени. Това насочва голяма част от потока към тях и повишава цените на дървата на свободния пазар. Крайно време е държавата честно да обяви, че дърва има, но цените на свободния пазар ще бъдат пазарни. Подпомагането на социално слабите групи от населението не може да става „на калпак“ и за сметка на работещите в горите, т.е. чрез горските предприятия. Мисля си, че не е работа само на кметовете да дават списъци с нуждаещите се от евтини дърва, защото това е предпоставка за спекула. Има социални служби, НАП, ЕСГРАОН и др., които могат да дадат критериите за „енергийно бедни за дърва за огрев по места“. Служебният кабинет някак гузно мълчи за недалновидните решения на предходните управляващи, които обещаха евтини дърва от държавни складове за всички. При сегашната ситуация обаче задоволяването на пазара на дърва за огрев за населението е неотложно решение, което всяко управление би се опитало да реши за сметка на големите преработватели. При добър диалог може да се постигнат временни компромиси. Подчертавам думата „временни“!
Според вас може ли дървесината да бъде обявена за един от материалите на бъдещето?
Г.К.: Дървесината е материал на миналото, настоящето и на бъдещето. В това няма съмнение, особено ако се преглеждат материалите на „Технологичната платформа на горския сектор“ (неправителствена организация, свързваща науката и бизнеса за иновации в горския сектор на Европа). Вече има много разработки, които показват, че опазването на горите и задоволяването на потребностите от повече дървесина изискват знания, усилия, работа, но е възможно! Не е нужно да припомням призивите за каскадно и повторно използване на дървесината, за рециклиране на дървесни продукти (хартия и др.), за внедряване на технологии за промишлени горски плантации (за ускорено производство на дървесна биомаса), агролесовъдски системи (за рационално ползване на земята) и т.н. Последното, за което трябва да се ползва дървесината, е да се изгори за отопление. Опазването на горските територии от пожари също е огромно предизвикателство, защото загубите на гори от пожари в световен мащаб се увеличават. Но нито в Европа, нито глобално има единни критерии за устойчиво стопанисване на горите, да не говорим за обща европейска политика за тях. И докато в Европа се въвеждат най-строги ограничения за ползване на горски материали, то в други континенти обезлесяването продължава с бързи темпове. Европейското виждане за горите е представено в „Стратегия за горите на ЕС – 2030“. Там се призовава ЕС да стане добър пример за свръхустойчиво стопанисване на горите, т.е. такова, че те да не бъдат само въглеродно неутрални, а да бъдат постоянно действащ нетен фиксатор на СО2. Без субсидии подобно нещо е невъзможно и няма да реши проблемите вън от съюза. Доколкото познавам световното лесовъдство, по-добре би било ЕС да подпомага страните, където няма устойчиво управление на горите, вместо да въвежда несъстоятелни очаквания за горите на Европа.
Българската гора в състояние ли е да задоволява нуждите на българската индустрия, ползвател на дървесина, като строителство, дървообработване, мебелна промишленост, производство на целулоза и хартия и др.?
Г.К.: Много труден въпрос. За обективен отговор трябва да се извърши национална горска инвентаризация, а резултатите от нея да бъдат ползвани за компютърно симулиране на различни сценарии на стопанисване, което включва и различни обеми на ползване на дървесина. Преди 15 години участвах в изготвянето на подобна прогноза, която към този момент е все още актуална (поради липса на друга). Ако се придържаме към нея, то трябва да сме оптимисти, че в нашите гори има достатъчно потенциал за растеж и добив на материали за горската индустрия. Годишно ползване (дърводобив) в рамките на 10 – 10,5 млн. куб. метра (при сегашни 7,5 млн. куб. м) е напълно възможно и ще се отрази оздравяващо за горите, мобилизиращо стопанисването и даващо повече перспектива на преработката. Следва да се подчертае, че става дума основно за увеличено ползване от отгледани сечи, което предполага по-дребноразмерни, обли дървени материали. Но подобно нещо изисква специални грижи за най-слабото звено в горскодървесната верига, а именно дърводобива. Тази тема предполага сериозен анализ, работа и е огромно предизвикателство пред целия горски сектор. Решения има, но трябва силно обществено лоби, а както казах по-горе, медийното представяне на сектора е в ужасна светлина.
Смятате ли, че горският сектор може в близко бъдеще да стане еталон за симбиоза между природа, човек и индустрия?
Г.К.: Горският сектор е такъв еталон още с въвеждането на принципите за устойчиво стопанисване. Лесовъдството в широкия смисъл е в пълна симбиоза с природата и човека. Както казва преподавателят по горска икономика в Оксфорд Джак Уестоби: „Лесовъдството не е за дърветата, то е за хората“! Всички дейности и продукти, свързани с гората, са „зелени“, което се признава и в „Стратегия на ЕС за горите 2030“. Така че – да, бъдещето увеличава изискванията към горския сектор, но решения има. Остава вземащите решения да се доверят на експертите, а не на популистите.
Във връзка с наводненията в Карловско в началото на септември, не мога да не ви попитам какво е вашето мнение за причините и доколко гората и извършваните в нея дейности са виновни за ситуацията?
Г.К.: Заслужено хората в наводнените села търсят причини и вина и много лесно се насочват към гората. Истината е, че ако я нямаше гората над селата, която е създадена през 60-те години по проект за борба с ерозията и поддържана от лесовъдите през цялото време, днес тези села нямаше да ги има изцяло. Това са доказани поройни водосбори, които са изследвани в миналото и се знае, че за да се укроти един такъв водосбор, освен залесяването, се взимат и други допълнителни мерки. Наличието на гора може да смекчи големия валеж в самото начало. 40-50 мм е буферът, който може да осигури гората при тези стръмни склонове, когато дъждът е обилен, след това всичко тръгва надолу като повърхностен отток. Гората смекчава, но не може да спре. За да се предотвратят поражения при обилни валежи се изграждат водосъбирателни язовири. Например, съседното село Климент, което също е по поречието на река Стряма. Над него има язовир и то няма поражения. Над селата Богдан и Каравелово още от 60-те години е заложено да има язовир. Той не е изграден поради липса на средства. Беше включен в Плана за възстановяване, след това беше изваден от първото служебно правителство. Чест прави на министъра на земеделието, че толкова бързо установи, че точно в този регион не е имало незаконни сечи, а законните сечи са проведени нормално и правилно. 75% от тежестта на всички фактори за бедствието се дължи на наклона на терена, който е над 25 градуса. Други фактори са климатичните промени, превръщането на деретата в сметища поради ниската култура на населението, невъзможността за прочистване на растителността в 15-метрова защитена зона от двете страни на реките поради забрана в закона, неподдържането на водните съоръжения от областната управа на населените места поради липса на средства. И вместо държавата да дава пари за решаване на последиците, тя може да ги даде за превенция. Управляващите, независимо от кои партии са, трябва да слушат учените. Лесовъдите са създали и опазили гората. Благодарение на тях ги има тези села. Тези специалисти работят за хората, а не за дърветата. И докато някой се опитва да ни наложи да работим за дърветата, а не за хората, така ще бъде.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
Следете секция ИНТЕРВЮ за любопитни и инересни новини от света на мебелната и дървообработващата промишленост в България.
