„ПРАВЕНЕТО Е НАЧИН ДА РАЗБЕРЕШ СВЕТА”
Даниел Чарни е значима фигура в съвременния дизайн, създател на платформата Fixperts и директор на консултантската практика From Now On. Той беше първият гост на новото пространство за събития, дизайн и иновации „Генератор”, което много бързо се превърна в „гореща точка” на креативното мислене в София.
Започвате като дизайнер и преподавател, а сега сте основател на нов тип платформи, които променят представата ни за ролята на дизайна в съвременния свят. Как стигнахте до тези идеи?
След 20 години преподаване в университети по цял свят се заинтересувах от кураторската работа. Започнах в лондонската галерия „Арам“, където чрез изложбите си разказвах истории. Галерията набра инерция, защото показваше прототипи и начина, по който са направени, а обикновено никой не вижда процеса на работа. Различни общности – архитекти, дизайнери, артисти – се срещаха, и въпреки че изложбите бяха специализирани, забелязах, че публиката много ги харесва. Интересни са й прототипите, незавършените неща, проектите, които не са се получили много добре. Тази работа ми даде възможността да експериментирам в много направления. После ме поканиха да работя с музея на дизайна в Холон, Израел. Задачата ми беше да направя мастърплан за музей на израелския дизайн. И аз им казах: „Ако искате мастърплан за музей на израелския дизайн, трябва да се обърнете към специалист по национална идентичност. Съжалявам, аз мога да ви направя проект за музей на дизайна в Израел.“ „Какво искате да кажете?“ – попитаха. И аз обясних: „Например мотоциклетът „Веспа“. Трябва ли, според вас, да бъде в музея?“ „Не, разбира се, той е италиански.“ „А можете ли да си представите Тел Авив без „Веспа“? По улиците има десетки хиляди от тези мотоциклети, те са начин на живот за израелците. Има специални кафенета, където хората могат да идват с тях, те са част от културата им. Затова от моя гледна точка „Веспа“ трябва да е в музея.“
Да разбирам ли, че не вярвате в идеята за националния дизайн – израелски, български?
Не, а ако има такова нещо, не мисля, че е интересно като тип дизайн. Може да бъде интересно в друг контекст – антропологичен, културен, но като дизайн – не. Ако правите музей на дизайна в Израел, той трябва да отразява какво се случва там в тази област, но не и да бъде музей на израелския дизайн. Вместо да питате какво е българският дизайн, по-добрият въпрос е: „Какво е българската култура, традиция, атмосфера и как тя се проявява в дизайна? Как се въплъщава в живота и как аз имам достъп до нея чрез дизайна. Защото дизайнът е глобален. Неща, създадени тук, могат да завладяват хората и да се разпространяват по целия свят. Можем да твърдим, че са български дизайн, но мисля, че не това е въпросът. ”
Направили сте обаче мастърплан на Музея на дизайна в Лондон.
Нашата фирма за консултации From now on участва в преместването на Музея на дизайна в Лондон на новото място. Работихме с екипа в продължение на седем години, за да постигнем промяна на аудиторията – да не е само от специалисти, а да привлечем много по-широка публика.
ДЕЯН СУДЖИЧ: „ДИЗАЙНЪТ Е НАЧИН ДА РАЗБЕРЕМ СВЕТА ОКОЛО НАС“
„Опитваме се да представяме дизайна по начин, който да казва нещо на хората, които нямат специален интерес към него. ОЩЕ…
Как става това?
Трябваше да променим интерпретацията на съдържанието с оглед на новата аудитория – в експозицията да има по-малко за четене, по-малко специализирана терминология, да ангажираме публиката. Колекцията на музея е сравнително малка, трябваше да я използваме много интензивно. Идеята беше да погледнем на дизайна от гледна точка на ролята, която играе в живота ни. Това показа програмната изложба, която курирах –DesignerMakerUser. Тя е за това как преживяваме дизайна в ежедневието си, където всъщност го срещаме навсякъде, и че дизайнът не е само за дизайнерите.
За съжаление у нас хората често мислят така.
Да, не само у вас. Но дизайнът се оформя от три сили, които стоят зад всеки продукт – дизайнер, производител и потребител. Понякога водещ е производителят, друг път – дизайнерът, но мисля, че потребителят придобива все по-голямо влияние. Дизайнът може да бъде част от по-голямата картина на живота, да участва в културните и социалните процеси и аз търся пътища как това да се случи. Дизайнът може да решава проблеми, ако гледаме не толкова продуктите, колкото процеса. Така, наблюдавайки процеса, вниманието ми се фокусира върху хората и социалните аспекти на дизайна.
Виждате ли движение в тази посока?
Смятам, че промяната предстои. Виждаме големи компании да се ангажират със социални проекти, без да губят финансовия си интерес. Мисля, че промяната трябва да се случва в ранна възраст – хората трябва да растат с мисълта какво е дизайнът. Именно затова правя програми за ученици.
Идеята за making – правенето на нещата, доминира дейността ви в последните години. Как стигнахте до нея?
Преподавайки индустриален дизайн, с годините стигнах до наблюдението, че нивото на майсторството, умението, качеството на правенето се понижава. И когато през 2010 г. от музея „Виктория и Албърт“ в Лондон ме поканиха да направя изложба, предложих тази тема. По това време терминът „правене“ не беше популярен, майсторите –занаятчии се възприемаха като любители. От музея смятаха, че темата не е достатъчно ефектна, че няма да заинтересува публиката. Все пак успях да ги убедя и изложбата The Power of Making се състоя. Реакцията беше много силна – очакваха се 80 000 посетители, а дойдоха 320 000.
Как си обяснявате този интерес?
Хората обичат да гледат как се правят нещата, ентусиазира ги и това, че имаше опция сам да участваш в действието. Но по-важното беше, че правенето е нещо, което всички споделяме – дизайнери, архитекти, хирурзи, майстори, инженери.
Изложбата не прославяше няколко велики дизайнера, а беше посветена на това как да постигнем умения – нещо, необходимо на всеки човек. Така професионалните ми интереси се пренасочиха от комерсиалната страна на дизайна към обучението. Постепенно престанах да ходя на панаира в Милано и започнах да мисля как можем да променим разбирането на хората за дизайна, да ги убедим, че той е средство за оформяне на света около нас. Все пак в музеите ходят малцина, въпросът беше как да стигнем до тези, които не посещават музеи.
Тогава дойде проектът ми за Британския съвет The Maker Library. Той беше нещо като децентрализирана изложба – разпръсната в различни места. Проектът стартира в Южна Африка като няколко хибрида между мини-галерия, мини-библиотека и мини-работилница. Принципът е, че в едно и също пространство има книги, правят се неща и се показват изложби. По-късно The Maker Library се разрасна по цял свят и сега е независим, отворен проект, в който могат да се включат и български участници.
Библиотеките в действие. 
Даниел Чарни – мрежата на Maker Library към януари 2016
А как се роди платформата Fixperts?
С колегата Джеймс Кариган мислехме как дизайнерите биха могли да помагат за решаването на проблеми. Те са наистина добри в това. Нещо като микро-доброволчество – отделяш два часа, отиваш и правиш нещо, което умееш – поправяш набързо нещо например. Така обединихме понятията making и fixing – да правиш и да поправяш (не само в смисъл да ремонтираш, но и да намериш изход от ситуация например). Показахме в изложба първите пет истории, които направихме с група доброволци и получихме много силен отзвук. Написах и версия за университета и започнах да я преподавам. Сега има 31 университета в 21 страни, които преподават програмата Fixperts, някои вече четвърта година. Студентите отиват в общността, поправят нещо за конкретен човек и така се срещат с реални проблеми, получават истинска оценка на работата си. На нашия уебсайт има над 400 видеа на такива „поправки“, които са отличен учебен материал за други студенти. Сега работя върху програма за по-малки ученици, даже за деца още от 9-годишна възраст, и по програма за учители. Смятам, че този аспект на дизайна е изключително важен. Резултатите често не са това, което ще видите в Милано, но опитът, който придобиват учениците, е изключително важен. Те може би ще станат библиотекари или дизайнери, хирурзи или редактори, но вече ще имат опит в правенето на неща и креативното мислене. Дали ще имат творчески професии? Дали ще стигнат до Милано? Може би, защото вече ще носят разбирането за индустрията. Разбира се, Милано е витрината на индустриалното производство, но бих искал някои от тези хора, които правят забележителни, умни и красиви комерсиални проекти, да използват дарбите си и за социален дизайн. И това вече се случва. Мисля, че е време да обърнем баланса. Неотдавна бях в Дания за един съвместен проект на Fixperts и Кралския колеж на изкуствата. Мястото беше библиотека в много труден квартал, а резултатът – че съседи, които не си говореха, започнаха да общуват покрай поправката на едно сако. Случи се истинско гражданско общество. По-важно от нещата, които правеха, беше създаването на общност. Това са интересните неща за мен. Ако хората са ангажирани и библиотеката се превърне в център, някой може да роди идея, която да доведе до иновация или предприемачество, до производство. Да има социална активност, някой да дойде в библиотеката, за да направи нещо, както би дошъл за книга. Защото правенето е начин да разбереш света. Тези ситуации ми помагат да видя различните лица на дизайна, но те не заместват иновациите, предприемачеството, производството. Новите платформи са друг начин да погледнеш към тях, може би да се отслаби господството на пазара върху дизайна. Сега дизайнът наистина се води от маркетинга и пазарните сили, но не би трябвало да е само това.
АВТОР:
Цветана Шипкова е между най-опитните български журналисти в областта на интериорния дизайн и архитектурата. Дългогодишен главен редактор на списание „Наш дом“, редакционен директор на Abitare Bulgaria, част от екипа на Bravacasa, от 2016 година тя е главен редактор на списание „MD мебелен дизайн и интериор“ .
