Иван Арнаудов завършва математическа гимназия „Атанас Радев“ в родния си град Ямбол и архитектура в УАСГ през 1999 г., катедра „Обществени сгради“.
Индустриалният дизайн е това, което иска да учи и да работи, но завършва архитектура, а по-късно чрез мебелите продуктовият дизайн го намира сам.
Занимава се с преподаване от 2010 до 2023 г. с малки прекъсвания. Началото е поставено в Raffles Design International – Мумбай, Индия – сингапурски колеж по дизайн с множество кампуси в Азия и по света. Там Иван води модули в програмите по интериорен и продуктов дизайн. От 2012 до 2018 г. и от 2020 до 2023 г. работи в ГСАГД „Кольо Фичето“ – Ямбол като преподавател по архитектурно проектиране, сградостроителство, компютърно чертане, интериорен дизайн, градоустройство и др.
На последното издание на конкурса „Българска мебел на годината“ Арнаудов получава две награди: първо място в категория „Реализирани продукти – професионалисти“, подкатегория „Тапицирани мебели“ за модулната си система „Уло“ и трето място за стола „Ейнар“ в подкатегория „Столове и маси“.
Дизайнерът приема професионалния си път като едно голямо изследване. През годините работи в много направления, предимно и неизбежно свързани с проектиране на всякакъв вид сгради, интериор, мебелен дизайн, конструиране, търговия, производство, образование… Предпочита задачи, свързани с проектиране на сгради и мебели. Старае се да избягва работата по интериорни проекти, тъй като ги определя „по-скоро като мода и декорация, отколкото като дизайн“. Според него „съвременната среда е затлачена“. Обществата са се променили силно в последните десетилетия, като на преден план излиза „безконтролната консуматорщина, а в такива условия на старите категории и стойности се приписват нови характеристики и функции. Все повече се говори (бръщолеви) за дизайн и изкуство, а тях все повече ги няма. Живеем във време на триумфираща посредственост, претенциозност и откровена глупост“.
Според Арнаудов, „вероятно поради относителната консервативност на архитектурата, все още може да се разчита на онези 5% наистина добри творения, както е било винаги. Други 25% са почти чисто сградостроителство, в което няма нищо лошо, разбира се. Все пак някой трябва да се грижи и за „фона“. Около 70% са примерите на претенциозно маниерничене и сляпо следване на тенденции и мода“. В дизайна ситуацията е малко по-различна. Любимият пример на дизайнера е свързан с автомобилите: „забелязвате ли, че с времето моделите започват все повече да си приличат, а емблемите им да стават все по-големи? Много често чуваме думи за персонализация, „уникалност“, емоционална свързаност, индивидуалност, а в същото време полученият продукт е просто поредната еднодневка с потресаваща по обем реклама. Тази заешка дупка е много дълбока, като неминуемо на дъното ѝ ще намерим човека с неговите „параметри“. С времето „дизайн“ се превърна просто в дума, зад която се прикрива същността на илюзията, че живеем. Дизайнът е все повече рекламно изделие за бърза консумация и еднократна употреба.
Арнаудов се старае да не следва тенденции, трудно си създава авторитети и нито търси, нито очаква одобрение. „Така се диша много по-свободно. Обичам да експериментирам с методи на проектиране извън приетите сфери, в които това се прави. Дизайн мисленето може да намери интересни приложения, ако се отнесе до начина на работа в дадена компания, в концепцията за живот и развитие на дадена институция, в откриването на посока и умелото насочване на събитията… Наистина интересно и удивително като занимание. Погледнато от тази „камбанария“, създаването на продукт или сграда придобива нови и неподозирани измерения.“
На въпроса какво го инспирира за нов проект, Иван Арнаудов споделя, че го радва „новостта“, която носи със себе си развитие. Естеството на задачата не е особено важно, не е нужно вдъхновение или просветление. Интересно е, когато задачата изглежда трудна, а когато ежеминутно се сблъскваш с провокации, те престават да те впечатляват. „Забавно и полезно е да наблюдаваш себе си, процеса, другите, действията, обратите. Това винаги носи огромна полза за възприятията, мисленето и следващия проект. Хубаво е да се сещаш, че новият проект ще бъде повече Твой от предишния, но по-малко от следващия. Реално проектираш себе си, а към това трябва да се подхожда с нужното отношение.“
Разликата в мащаба и технологиите на архитектурата и дизайна е сериозна според Арнаудов, но начинът на мислене неизбежно е един. „При мебелите е относително по-лесно да стигнеш до материален резултат – реално изделие. Правилата и ограниченията са по-ясни, но физическите измерения понякога могат да те лишат от сън. Помислете от каква дистанция гледаме една къща и един стол. Един милиметър в архитектурата е напълно различен от 1 милиметър в предмета.
Дизайнерът смята, че балансът между естетика и функция е труден. Обикновено това се решава с упражнения и опит, с наблюдения, изследване, търсене. „Напоследък понятието „естетично“ е доста размито и се отнася предимно за външния вид. Ако приемем, че вкусът е индивидуален и всеки го притежава, би следвало, че всичко, което създаваме, е хубаво за някого. Така можем изцяло да изключим естетиката като фактор и да си гледаме функцията. Ако напротив, изберем да следваме някакви критерии за красота, хармоничност, привлекателност, ще трябва да се съобразяваме с конкретни авторитети, създали тези критерии. Ами ако те грешат?!“
Дизайнерът споделя, че е свързан емоционално с всичките си проекти, но емоциите са различни. Иван Арнаудов предпочита по-рационален подход за оценка – проверката на времето. Има проекти, които я издържат и това може само да радва автора. Това означава, че решението е било добро и устоява. Дизайнерът следва фразата на от един от неговите учители: „Не харесвай прекалено много проекта си.“ Ще дойде следващият и по-следващият. „Дали ще са по-добри, никой не знае, но привързването към даден резултат/ постижение те заковава на едно място задълго.“
В проектирането пълната свобода е приказка за деца. Или илюзия, ако щете. Хубавото е, че нито е полезна, нито е нужна. В изкуството е нещо изключително ценно, но дори там самият автор създава и налага собствени ограничения, ако не са му дадени отвън. Интересен е случаят, когато сам си изработваш задание – правя го и това е всъщност отделен проект.
В областта на дизайна и архитектурата Арнаудов мечтае за човечност. „За израстване на човека, за разбирателство и разбиране, за това човекът да докаже че е „образ и подобие“. Мечтая да уважаваме Бога и Човека у другия, труда и създаденото от другия.“
За намирането на оригинални идеи според дизайнера си има начини и методи. По- важният въпрос е дали дадена идея трябва да бъде развита и осъществена. Дигиталната среда е по-скоро надценена поради неистовото желание да сме „модерни“, а визуалната натовареност той нарича „визуално замърсяване“. „Да, съвременните инструменти от една страна улесняват работата, дават нови възможности за изразяване, но дали не убиват/ изместват нещо, което ни прави човеци. Новите технологии сами по себе си не са опасни, но историята показва, че все ще се намери някой, който да ги употреби за низки цели.
За Иван Арнаудов участието в конкурси е възможност за измерване и сравняване с колегите, обратна връзка. „Нормално е да се радваме на добра оценка за работата си, но тук също трябва да се подхожда внимателно. В последните 15 – 20 години се нароиха много конкурси и награди. Оказва се, че колкото повече стават, толкова по-малка е стойността на резултатите. Предпочитам да наблюдавам резултатите и да сравнявам собственото си виждане и разбиране с това на участниците. Да, има страхотни неща, но и огромна планина от глупости. Последното ми участие завърши с две награди – първо и трето място в конкурса „ Българска мебел на годината“ 2025. Участвал съм преди, но с проект, не с готово изделие. Сега мотивите ми са по-различни. Наградата и класирането не са от първостепенно значение. Важното в случая е да завърша основния процес на създаване на готов сериен продукт. Също и да заявя старта на реална работа на моето студио „Отдел“. Намерението ми е да разработвам, произвеждам и продавам изделия, като следвам малко по-различни правила от съществуващите.“
Освен дизайнер Арнаудов дълги години е и преподавател в различни точки на света, но засега е прекратил това си занимание. Той споделя, че „балансът е труден, защото преподаването употребява почти цялата сила на учителя, а страничните проекти страдат от този най-важен проект. Не мога да не призная, че и удовлетворението е несравнимо. В пъти по-сгряващи са постиженията на учениците ти в сравнение с твоите собствени. Новите студенти и ученици напълно нормално са по-различни от нас (и навремето, и сега). Има обаче нещо, което се е запазило – съотношението между тези, които се носят по течението и тези, които се хвърлят смело срещу него. В наши дни течението е в пъти по-силно.
