За да успее след пандемията, италианската мебелна индустрия ще трябва да преосмисли, а не само да рестартира производството си.
„Това, което най-вече търсим, е контакт с природата. Нашата цел е да се съсредоточим върху все по-устойчивото производство и хармоничния дизайн, който приканва човек към бавна жизнена философия. Бавното живеене може да се превърне в новата мантра в дизайна.“ –
Марко Левранги, главен изпълнителен директор на Fast
Икономическото въздействие на кризата COVID-19 става все по-очевидно с всеки изминал ден. От хотелиерството до търговията на дребно и от автомобилостроенето до авиацията -индустриите в целия регион са силно засегнати от принудителното затваряне и спада на потреблението. Секторът на дизайна на мебели също не остана недокоснат – в страните, които са най-големите износители на мебели в света, ефектите се усещат с цялата си тежест. С майсторството, дълбоко вкоренено в тяхното ДНК, Италия е сред тях. „Секторът на дизайна и производството на мебели представлява един от трите стратегически сектора на италианската икономика. Със силата на своите 20 000 активно работещи компании и 130 000 служители секторът генерира оборот от 23 милиарда евро с ниво на износ, надвишаващо 60 на сто “, се казва в манифест, подписан наскоро от девет италиански производители на мебели – B&B Italia, Bisazza, Boffi , Cappellini, Cassina, Flexform, Giorgetti, Molteni Group и Poltrona Frau. Документът подчертава значението на сектора за националната икономика и настоятелно призовава правителството да даде възможност за възобновяване на производството въпреки сериозните ограничителни мерки. Основният аргумент за бърз рестарт: Италия да остане голям играч на глобалния пазар. Компаниите се опасяват, че други държави ще прескочат бързо пропастта, причинена от парализираното производство в Италия, и смятат, че ситуацията ще навреди на индустриалното наследство на родината им за години напред. „Може да отнеме 20 до 30 години, за да възстановим това, което ще загубим за няколко седмици“, обясняват те.
Но вместо да се съсредоточи само върху рестартиране на производството и възстановяване на икономическото си положение, не трябва ли италианската мебелна индустрия да се подготви за реалността след пандемията? Могат ли отново да приложат своя иновативен подход от пандемичния период – да адаптират наличните си ресурси за производството на така необходими лични предпазни средства? >>>
По материали на сп. Frame
Целият материал може да намерите в >>> СПИСАНИЕ ДМТ 3/2020
