Инж. Петър Дишков заема длъжността Мениджър снабдяване с дървесина в „Кроношпан България“ ЕООД. Завършва Лесотехническия университет със специалност „Механизация на горското стопанство“ и вече има над 20 години натрупан опит в сферата на горското стопанство и горската промишленост.
„Кроношпан“ е най-големият преработвател на дървесина в България. Какво се случи на пазара за дървесина през последните две години и какви бяха последствията за вашата компания?
Можем да опишем случилото се на пазара на дървесина през последните две години като перфектната буря. От една страна, през 2021 година имахме ръст на търсенето на готова продукция, пазарът растеше, но от друга страна покрай истерията, създадена най-вече от политиците относно цените на енергоизточниците, както и войната в Украйна, имаше и голямо търсене на дървесина и дърва за огрев. И когато пазарът имаше нужда от дървесина, дойде и популистката заповед на министър Бозуков за ограничаване ползването ѝ в горите, което наред с ограничения дърводобивен капацитет в страната доведе до невероятна спекула и високи цени на дървесината.
На какво според вас се дължат основните проблеми, свързани с липсата на дървесина и нереално високите ѝ цени
Мога да посоча две основни причини – наложените ограничения и забрани извън нормативната уредба и ограниченият дърводобивен капацитет.
Първата причина се корени основно в Заповед 49 398/16.09.2021 г. на министър Бозуков, която освен че е незаконна, за нея науката, бизнесът и администрацията се обединиха, че не е в интерес на природата и обществото. Искрено се надявам да се намери отговорен държавник, който да отмени тази обидна за науката и бранша заповед.
Втората причина е в начина на добив на дървесина в България, който технологично е на нивото от Втората световна война – опасен, нерентабилен, неглижиран от държавата. Трябва час по-скоро дърводобивът да започне да се извършва с модерна механизация, така че да бъде по-рентабилен и производителен и по-щадящ природата.
Бихте ли припомнили какво се случи с потреблението на плочи в периода 2020 – 2023 година?
Веднага след затварянето през 2020 г., когато хората останаха вкъщи, започнаха да ремонтират и обновяват домовете си. Имаше и вълна на преместване на хора от големите към малките населени места, която за съжаление завърши основно с връщането им обратно в големите градове. Пазарът на плочи през 2021 растеше. През 2022 г. със затихване на ковид кризата и нормализирането на веригите на доставки цените на основните енергоизточници и суровини започнаха да спадат. Същото може да се твърди и за цените на продуктите на дървесна основа в международен и национален план.
Рециклирането на строителна дървесина и отпадъчната от стари мебели може ли да реши частично проблема и какво правите в тази насока?
В „Кроношпан“ сме приели рециклирането на дървесните отпадъци като наша мисия – от една страна, по този начин ще решим един сериозен проблем за обществото, тъй като тези отпадъци струват на общините милиони левове за депониране, а ако те не се депонират, отиват незаконно в печките на хората и замърсяват атмосферния въздух или попадат сред природата като нерегламентирани сметища. „Кроношпан“ осигурява висококачествено рециклиране, влагайки ги отново в продукт – ПДЧ, осигурявайки им нов жизнен цикъл. Следва да се знае, че в Европа отпадъците се оползотворяват – напр. в Германия се депонират около 10% от битовите отпадъци и те считат това за голям проблем – това са разходи за обществото. При нас се депонират над 60%.
„Кроношпан“ има изграден капацитет в страната да рециклира образуваните отпадъци, остава държавата и общините да си свършат задълженията.
„Кроношпан“ конкурент ли се явява на мебелните фирми и на домакинствата, които ползват дърва за огрев, след като изкупува големи количества дървесина?
Ако правилата се спазват и ако държавата си влезе във функциите и осигури каскадното разпределение на дървесината, за което „Кроношпан“ и БКДМП настоява от години, тогава не. Просто ние употребяваме различна като качество дървесина – мебелните фирми преработват качествената едра строителна дървесина, ние потребяваме индустриалната или по-популярна у нас като технологична дървесина, а за местното население са дървата за огрев. Но за съжаление в момента държавата предлага на търгове основно малки смесени пакети и по този начин различните видове дървесина не могат да достигнат до правилния клиент. Така се образува спекула, а от друга страна, всички крайни клиенти са дискриминирани.
Няколко редовни и служебни правителства управляваха Министерството на земеделието и всички декларираха желание за промяна, но реално проблемът със суровината остана. Очаквате ли от новото ръководство на Министерството на земеделието положителни резултати и какви?
Като част от БКДМП не мога да не отбележа, че Камарата от няколко години активно полага усилия за диалог с институциите първоначално за преодоляване на недостига на дървесина, а впоследствие – и за високите цени на суровините. Проведохме десетки срещи с представители на Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката и индустрията, Изпълнителната агенция по горите. Внасяме предложения, инициираме дискусии и изпращаме непрестанно писма. Опитваме се да поставяме открито пред всички проблемите на двата бранша и да призовем, че вече е крайно необходимо да се направят спешни промени в политиката на управление на горите. Още през юни изпратихме в МЗХ писмо с основните проблеми и искане за среща с министъра. То беше подкрепено от браншови и работодателски организации. За съжаление все още нямаме отговор, което ни кара да си мислим, че секторът отново е неглижиран и изоставен от държавата. Имахме среща с двамата ресорни заместник-министри – Георги Тошев, отговарящ за държавните предприятия и инж. Мирослав Маринов – отговарящ за ИАГ, който е наясно с проблемите в бранша, получихме от тях разбиране, но за съжаление не и решения. Трябва да е ясно – браншът е в много тежка криза и е изправен пред крах, а той е традиционен и изключително важен за страната.
Как трябва да се убедят хората, че сечта на горите е полезна както за хората, така и за гората?
Имаме рязко поляризиране на обществото – от една страна са хората, живеещи в големите градове, които са загубили всекидневната си връзка с природата, искат тя да е консервирана и да не се водят никакви действия – от друга страна са хората, които живеят в малките населени места и си изкарват прехраната от гората. Да не забравяме, че в Западна Европа хората разчитат на устойчиво развитие и ползване на възобновяемите ресурси, докато в България хората са по-податливи на фалшиви новини и хибридни атаки и страхът, че горите са изсечени, е огромен, въпреки че с очите си виждат, че това не е така. А и няма как да е при положение, че сме водещи по защитени територии, девствени и първични гори и биоразнообразие. Основното е да се обясни на обществото какво и как се прави в горите и тук водещи трябва да са институциите и науката.
Какво липсва на България, за да стане държава с развит горскостопански сектор?
Мисля, че основното е липсата на приемственост и политика. Горите и работата в горите са мръсното коте за политиците и удобната дъвка за всички неволи. А истината е, че те са в добро състояние, но искат грижи. Горското стопанство с горската промишленост има потенциал да достигне 7-8% от БВП, осигурявайки висока заетост там, където тя липсва. При това поддържайки горите в оптимално здравословно състояние.
Налага ли се да внасяте дървесина отвън, за да компенсирате високите цени и недостига ѝ?
През последните три години сме внасяли дървесина от няколко държави от ЕС. Обидно за държавата е нашата дървесина да гние и изгаря, а ние да внасяме, за да създаваме продукт, заетост и добавена стойност. Предвид ситуацията в страната и цените в другите държави планираме внос и занапред.
За компанията
„Кроношпан България“ ЕООД е водещ производител на плочи от дървесни частици, предназначени за мебелната индустрия и строителството. Дружеството има изградени производствени мощности с непрекъснат цикъл на работа в Бургас и В. Търново и площадка за събиране и третиране на дървесни отпадъци в кв. „Кремиковци“, София и в с. Царацово, Пловдивско. Нашата продукция замества масивната дървесина и по този начин способства за щадящо екологосъобразно ползване, намаляващо натиска върху старите гори при спазване на най-високите екологични норми за производство.
Произведеният от „Кроношпан“ продукт създава добавена стойност в България, създавайки пряко 450 работни места и ангажирайки косвено над 1000 фирми и над 3000 човека за работа в съпътстващите дейности по транспорт, дообработка, строителство, мебелно производство и други отрасли за многократно повече работещи българи. Плочите от дървесни частици са продукт с дългосрочна употреба, включително повторна такава след рециклиране. Продуктите на „Кроношпан“ са и въглеродно неутрални, което е от голямо значение за прехода към бъдеща нисковъглеродна икономика.
Чрез нова технология „Кроношпан“ осигурява висококачествено рециклиране на дървесни отпадъци, образувани от домакинствата, строителството, индустрията и от опаковки, прилагайки на практика кръговата икономика. По този начин се намалява потреблението на обла дървесина, осигурява се дълъг цикъл на живот на дървесината и се увеличава добавената стойност на дървесните продукти. „Кроношпан“ е член на стопанската камара на FSC®, и единственият в страната със сертификат FSC® Recycle credit за проследяване на веригата на доставка и оползотворяване на дървесните отпадъци от бита, строителството, индустрията и опаковките.
Рециклирането на дървесните отпадъци е мисия на компанията – по този начин се намаляват разходите на общините за депониране, намаляват се ФПЧ от незаконното изгаряне и се ограничават нерегламентираните сметища. За постигане на гореописаните факти дружеството е инвестирало през последните пет години над 600 млн. лева в завода си във Велико Търново, за което има издаден сертификат клас А, създавайки един от най-модерните заводи в Европа.
Инсталираният капацитет в България е за 1 млн. плочи от дървесни материали годишно.
Оборотът на дружеството за 2022 е 183 млн. евро, от който 71% (130 млн. евро) е износ за 39 страни, в които „Кроношпан България“ реализира продукцията си.
Източник: Списание ДМТ
