ЛЕКЦИЯТА НА КАРЕН АЛТОРВЕЗА НА ФЕСТИВАЛА SHAPESHIFT 2026 ЩЕ ДАДЕ ОТГОВОР НА ВЪПРОСА
Лекцията на колумбийската биодизайнерка и изследователка ще бъде част от четвъртото издание на SHAPESHIFT (24 – 26 април 2026 г. „Топлоцентрала“ София) – международен фестивал, в който културата, науката, иновациите и технологиите се събират на едно място в рамките на три дни. Тазгодишната тема „The Human Algorithm“ (Човешкият алгоритъм) изследва хибридната интелигентност и поставя въпроса: как да запазим човешката етика, креативност и емпатия в центъра на една все по-автоматизирана реалност?
Карен Анторвеза работи на пресечната точка между биологията и изчислителните технологии. Колумбийската биодизайнерка и изследователка в катедрата по дигитални строителни технологии към ETH Zürich изследва как живите материали могат да променят начина, по който строим и проектираме. Работата ѝ съчетава биотехнологии, дигитално производство и архитектура, като преосмисля строителните материали. Проектите ѝ са представяни на международни форуми като Венецианското архитектурно биенале, Milan Design Week, Kunstgewerbemuseum Berlin, Open Design – Makea Tu Vida в Барселона и конкурса 3D Pioneers Challenge в Германия.
Израснала си в Колумбия, а сега си изследовател в ETH Zürich. Кога се заинтересува от начина, по който работят живите системи?
К.А: Колумбия е втората най-богата на биоразнообразие държава в света и достъпът до невероятни екосистеми е изключително лесен, така че природата винаги е била oсезаемо присъствие в живота ми. Като дете исках да стана биолог — представях си, че непрекъснато ще бъда в гората, ще наблюдавам и ще откривам живи системи. Интересното е, че чрез дизайна и архитектурните изследвания по някакъв начин се върнах към това първоначално любопитство, но от различна перспектива. По време на бакалавърската и магистърската си степен започнах да работя с миколози и биолози, което задълбочи познанията ми за живите системи и ме накара да осъзная, че дизайнът може наистина да се ангажира с биологията, а не просто да ѝ бъде представител. В известен смисъл, сегашната ми работа е пресечна точка на тези два пътя – ранното ми очарование от природата и инструментите на архитектурата и технологиите.
Смяташ ли, че колумбийските ти корени ти дават по-различна настройка за разбиране на природата от тази на колегите ти в Европа?
К.А: Бих казала, че колумбийските ми корени ми дадоха вродено усещане за природата като нещо разнообразно, адаптивно и устойчиво. Има и една особена находчивост, при която се научаваш да намираш по-креативни решения, защото не всичко е лесно достъпно, както и известна спонтанност в начина, по който общуваш със средата. Днес виждам тези качества не като сравнение, а като нещо, което интегрирам в работата си. Швейцария, и конкретно ETH, носи прецизност, контрол и способност да се проектират системи на изключително високо ниво – нещо, което никога не съм си представяла, че е възможно.
Не бих казала, че имам различна настройка, а по-скоро различна чувствителност. Склонна съм да подхождам към биологичните системи не като към нещо, което трябва да се контролира, а като към нещо, с което трябва да се работи съвместно. Тази промяна – от контрол към сътрудничество – е в самата сърцевина на практиката ми.
ETH Zurich е един от водещите университети по отношение на иновациите. Според теб какво го прави толкова уникален?
К.А: Мисля, че това е способността му да подкрепя изследвания на границата на възможното. Той не само предоставя силна научна инфраструктура, но и активно улеснява интеграцията между различни области, което позволява на проектите да преминават на следващо ниво.
Постоянният обмен между дисциплини – архитектура, материалознание, роботика и биотехнологии – създава изключително плодородна среда за иновации. Непрекъснато си изложен на различни начини на мислене и решаване на проблеми.
Именно тази мултидисциплинарна среда позволява изследвания като моите (които стоят между дизайна, инженерството и биологията) не само да съществуват, но и да се развиват по сериозен и смислен начин.
Твоята лекция на Shapeshift 2026 се казва „Machine & Microbe“. Как би обяснила идеята за „отглеждане“ на сграда вместо нейното конструиране на човек, който никога не е чувал за биодизайн?
К.А: Биодизайнът означава да работиш с живи системи като част от процеса на производство. Вместо да налагаме форма върху инертни материали, ние проектираме условия, при които материалите могат да растат или да се трансформират с времето. Така че „отглеждането на сграда“ означава, че част от структурата не се извлича от първични ресурси и не се сглобява, а се развива чрез биологични процеси. Като да бъдеш градинар, но с роботизирани инструменти. Не контролираш напълно крайния резултат; насочваш го, задаваш параметри и работиш с времето като с измерение за дизайн.
Използваш роботи, за да работиш с живи бактерии. Как учиш една машина да работи заедно с нещо толкова непредсказуемо и живо като микроба?
К.А: Мисля, че ключът е да спрем да мислим за робота като за главен действащ фактор. Роботът е инструмент, който може да бъде изключително полезен при работа с живи организми, защото позволява да създадеш условията, при които се случват биологичните процеси.
Ние проектираме работните процеси, роботът поема прецизността, позиционирането, времето и разпределението, а микробите извършват същинската материална трансформация. Предизвикателството е в това да се синхронизират тези два различни ритъма: скоростта на робота и растежът на биологията. Ако бактериалната активност е по-ниска от очакваното, има възможност да направим корекции, но голяма част от този процес все още разчита на нашата преценка и намеса. Интегрирането на сензорна обратна връзка в реално време, така че системата сама да може да наблюдава и адаптира поведението си, е вълнуваща посока, в която да работим занапред – тя би ни доближила до истински работещ цикъл между машина и организъм.
В свят, обсебен от изкуствени материали и пластмаса, твоята работа се фокусира върху „биологичната интелигентност“. Как човешката ти интуиция те води, когато се опитваш да решаваш глобални кризи като климатичните промени с помощта на микроскопични живи организми?
К.А: Човешката интуиция играе жизнено важна роля, защото все още работим със системи, които не са напълно предвидими. Когато работиш с биологични процеси, данните сами по себе си не са достатъчни – те ни помагат да разпознаваме модели, но винаги остава известна степен на променливост.
Това, което е работило вчера, може да не проработи утре, и тогава започваш да си задаваш въпроси: какво се е променило? Температурата на средата ли? Някакво условие на растеж, което не си отчел напълно? Или пък просто конкретната бактериална колония, с която работиш, не се представя по същия начин?
Разчиташ на наблюдение, повторение и опит, за да се ориентираш в тези въпроси. С времето развиваш нещо като физическа интуиция за това как се държат тези системи, която не ползваш като заместител на данните, а като начин да „четеш“ между техните празнини.
В контекста на климатичните предизвикателства, тези малки бактерии за мен представляват истинска надежда да правим нещата различно и да строим по различен начин. Ние вече разчитаме на тях за толкова много неща – медицина, храна, здраве – и има огромен потенциал това да се разшири и към изградената от нас среда.
В бъдеще живите материали могат да помогнат за намаляване на въглеродните емисии в сравнение с конвенционалните материали. Те не зависят от използването на земя, могат да се „хранят“ с отпадъци и дори активно да улавят въглерод. Ние не просто търсим алтернативи, а работим с организми, които решават материални проблеми на милиарди години.
Как си представяш града на бъдещето? Виждаш ли сгради, които дишат, растат и в крайна сметка се връщат обратно в земята? Колко близо сме до това наистина да живеем в „живи“ домове?
К.А: Да, мисля, че бъдещите градове ще бъдат именно такива. Но това няма да бъде внезапен преход към напълно „живи сгради“. Това ще се случва постепенно – чрез хибридни системи, в които биологичните и синтетичните процеси съществуват съвместно.
Но все още сме на ранен етап. Технически, ние вече можем да демонстрираме такива системи в малък мащаб, но интегрирането им в реални строителни процеси, регулации и стандарти за дългосрочна ефективност е следващата важна стъпка. И именно това ме мотивира истински.
Ако се замислиш за следващите десет години — кое е онова нещо в естествения свят, което според теб хората напълно са подценили, и как технологиите ще ни помогнат най-после да го разберем?
К.А: Мисля, че това е взаимосвързаността. Имаме склонност да разбираме системите изолирано – да категоризираме, разделяме и оптимизираме отделни части, без да осъзнаваме напълно как всяко наше действие влияе върху по-големите екосистеми. Този начин на мислене е доста опасен, защото днес вече виждаме последствията: екологичен дисбаланс, изчерпване на ресурси и обратни ефекти, които трудно могат да бъдат обърнати. Всичко е свързано, природата не функционира на части. Смятам също, че сме подценили и потенциала на живите системи – особено на микроорганизмите – като активни агенти в производството на материали и в екологичните процеси. Технологиите ще играят ключова роля, за да ни помогнат да разберем и да работим с това. Те ни позволяват да измерваме, симулираме и взаимодействаме с биологичните системи по начини, които преди не бяха възможни. Но по-важното е, че могат да ни помогнат да променим мисленето си – от контрол върху изолирани променливи, към проектиране в рамките на взаимосвързани екосистеми.
