Разговаряме с многостранен визуален артист – художник, график, живописец, плакатист, илюстратор, фотограф, графичен дизайнер, майстор на калиграфията и шрифта. Кирил Златков е привлечен от всичко, свързано с изкуството на книгата. Той е инициатор и куратор на изложбата „Нова българска типография”, един от вдъхновителите и авторите на манифеста „За българска кирилица“, създател на идейната концепция на проекта „Скритите букви“, обединил типографията с поезията и градската среда, който премина успешно през няколко европейски страни. Смесва „специфичните предизвикателства, страсти и конкретни възможности в различни области, за да направи нещо достойно“ и се радва на всичко, „което успее да завърши без компромиси“.
Какво отключи страстта Ви към буквите, шрифта и типографията?
В началото е уважението към книгите и възхищението от красотата на книгата като предмет. Това идва от семейството, училището и средата, и е кошница, която се пълни понякога стихийно, понякога старателно и внимателно. Разбира се, съществува и някакъв талант, шансът някакви неща да ти се получават добре с лекота, но това никога не е достатъчно, нищо красиво не се получава лесно, макар понякога да изглежда така. Калиграфията и летеринга (които в последните години преживяват някакъв трудно обясним ренесанс) например изглеждат като лесна дейност – написваш няколко букви, няколко думи красиво или просто бавно и внимателно, и готово. Но не е така. Правенето на буквите е свързано с много гледане и писане, но то е само основата на разбирането за хармонията на ансамбъла от форми, ритмичните им особености, границите на разпознаваемостта им и възможностите за ловкото нарушаване на правилата. Буквите са сложна материя, особено сложна днес, защото човечеството пише все по-малко на ръка. Това, разбира се е само на повърхността, по-надълбоко стои вкуса към красивото и разбирането за стил, познаването на историческите епохи. Буквите са графични символи със свой скелет, който можем да украсим според модата или според желаното въздействие, но много по-важно е какво правят буквите, когато са част от думи, когато пренасят смисъла.
Много хора у нас не правят разлика между руския и българския кирилски шрифт, чиято защитата е Ваша кауза. Защо е важно да използваме българската кирилица?
Трябва да използваме българска форма на кирилицата, защото сме българи. Тук не става въпрос за гордост от славна история и патриотично самосъзнание, а за идентичност, която има конкретна графична форма и практически ползи. Българската форма на кирилицата си е нещо наше, създадено и развивано от българи, но и уважавано в целия съвременен свят. Тя е нещо, което, ни различава от всички други народи, използващи кирилица, но и нещо, което не използваме достатъчно пълноценно в ежедневието. Преодоляването на това недоразумение и неудобство е въпрос на време, но и на много усилия от страна основно на българските шрифтови дизайнери, които трябва да продължават да правят нови шрифтове за четене на дълги текстове. В това поле последните десетина години бяха плодотворни, но още сме в детска възраст. Шрифтовите фамилии, с които може да се оформи основен текст на книга или списание, създадени от български дизайнери и навлезли в практиката, все още са само десетина. Чудесно е, че днес повечето уважаващи работата си дизайнери използват шрифтове с българска форма на кирилицата. Употребата й стана въпрос на добър вкус, но и въпрос на уважение към локалните различия.
Встрани от социалните измерения, българската форма на кирилицата има много естетически и функционални предимства пред традиционната руска форма. Силуетът на думите при българската форма е много по-разнообразен заради горните и долните дължини на редовните (малките) букви в, д, ж, з, к и ю. Това създава по-динамичен ритъм на редовете и по-добра разпознаваемост на отделни думи или групи думи и улеснява четенето. При руската форма има много по-голяма монотонност на формите, защото редовните (малките) букви са умалени варианти на главните. Друга естетическа и функционална полза на българската кирилица е преобладаващата заоблена форма на голяма част от буквите, като например „ъ групата“, и, ц, ш, щ и, разбира се, т и п. Това дава повече характер на буквите и ги хармонизира с писането на ръка, което е в основата на почти всички хубави шрифтове за четене на дълъг текст от Ренесанса до днес. Върху процесите в четенето и типографията обаче огромно влияние имат устойчивите навици и инерции на определено общество. Промените се случват изключително бавно. Много е трудно да се отговори например на въпроса дали най-популярните шрифтове са най-удобни за четене защото са най-добри, или са най-удобни, само защото са полулярни. “I read the best what I read most” (по Зузана Личко).
Защо книгите, оформени от Вас, не си приличат?
В графичния дизайн въобще, и по-специално в оформянето на книги, винаги има нещо преди теб. Авторът на книгата е по-важен от оформителя. Винаги първо се запознавам с литературата, ако не я познавам отпреди, разбира се. Визуалното решение на една книга е сложна работа, поне за мен е така. Автор, издателство и печатница трябва да се съгласят какво е възможно да се направи и дали това е най-доброто за конкретния случай. Книгата е комплексен продукт, но образът й трябва да е изграден върху смисъла и духа на литературата. Това е и сложната задача, да се намери визия, графичен символ, или типографско решение, което да въздейства по подходящ, по правилен начин. Най-често правя по няколко варианта, безпокойството дали съм направил възможния максимум е полезно за крайния резултат, но генерира и много умора. Разбира се, има и по-редки случаи, в които предлагам само един вариант. Дали корицата ще бъде с илюстрация, с фотография, със специално създадена графика, или само типографско решение няма значение за това дали ще се справя по-бързо и лесно със задачата, всичко е еднакво лесно, ако имам ясен образ на книгата в главата ми и мога да избера вариант измежду ескизите в тефтера.
Книгата на издателство „Факел Експрес“ – „Велимир Хлебников. Творения“ се превърна в едно от културните събития на 2020 година до голяма степен и заради Вашето оформление. Как работихте по този изключително сложен проект?
Проектът наистина беше сложен, защото творчеството на Хлебников не се вписва в стандартни определения и граници. Тук трябва на първо място да се отбележи работата на издателството „Факел Експрес“ – най-съществена заслуга има поетът, преводач и главен редактор на Факел Експрес Георги Борисов. Книгата е висококачествена сплав от съставителството, изключителните преводи, трудната тхеническа работа и прецизното страниране. Аз оркестрирах визията на цялата книга във всички етапи. Беше трудно и приятно. Харесвам много руския авангард от началото на 20-и век, той е извор на вдъхновение и днес за много творци.
Специално за графиката на книгата направих шрифт в духа на конструктивизма и футуризма, който има освен някои ппознати от историята буквени форми и чисто съвременни графични решения. Моята идея за графиката на книгата е, че не бива да затваряме духа на творчеството на Хлебников във времето, в което е създадено. Самият той е своеобразен певец на бъдещето, вижда и мисли в различни времеви измерения и се опива от безкрайния простор на нещата, каквито вярва, че биха могли да бъдат. Валидна е и обратната гледна точка, да се оформи графиката изцяло с автентични шрифтове и типографски композиции, но аз предпочитам да е ясно видимо, че книгата е от двайсетте години на ХХI век. Използвах и два други мои шрифта в оформлението на корицата и разделителните страници между частите. Смесих ги с рисунки и ръкописни оргинали на Хлебников и детайли от фотографии. За основния текст използвах отново, както и при Хармс, Модерато (Илия Груев, 2012), все още единствената оргинална българска шрифтова система, която позволява употреба на разнообразен типографски арсенал, има достатъчно различни по стил и чернота начертания и стои чудесно в дълги текстове. Накрая, но не на последно място по значение искам да отбележа хубавата хартия, която избрахме с редакторката Мира Златарева и перфектната работа на печатницата Симолини.
Живеем в пренаселена с графични знаци и послания среда. Какво е въздействието им върху съвременния човек?
Визуалният шум днес става все по непоносим. Графичната комуникация винаги е адекватна на динамиката на общуване. Такъв е животът ни, от средата на 19-и век насам е все така, постоянно някой ни подвежда и заблуждава. Според интелигентността ни се научаваме бързо да разпознаваме излишното за нас, но това носи голяма умора и неизбежно търсим баланс в тишина и спокойствие. Изборът да се емигрира извън градовете става все по-популярен благодарение на Интернет, но трудно променяме консуматорските си инстинкти и резултатът е огромно замърсяване на околната среда. Обществото търси гъвкави варианти за запазване на демокрацията, местното самоуправление придобива все по-голямо значение, поне бих искал да е така, надявам се. В България тези процеси достигат като объркано ехо и проблемите ни са все още фундаментални. Всяко общество трябва само да немери моралните, социалните и културни принципи, които го определят като общество, или да се разпадне от само себе си. Сега изглеждаме като пред разпадане, но може би сме все още деца.
Имате многообразни интереси – типография, графика, плакат, илюстрация на книги, шрифт… Кои проекти Ви доставят най-голямо удоволствие?
К.З. Не бих могъл да отговоря категорично. Това са различни области, в които се смесват специфични предизвикателства, страсти и конкретни възможности да се направи нещо достойно. Удоволствието от различните проекти е свързано с два основни етапа: начлото, което е движено от радостта на порива, усещането, че се прави нещо, закриляно от скритата надежда, че ще се получи нещо добро и финалът, довеждането на нещата до финален етап. Радвам се на всичко, което успея да завърша без компромиси. Много от проектите, по които съм работил или продължавам да работя изискват постоянен фокус за продължително време. Винаги съм имал за правене по няколко неща едновременно, които ангажират мислите и действията ми. Разкъсвам се между неща от различен характер и порядък, но можем да кажем и, че това е просто по-нетипичен вътрешен баланс. Носи много умора и мъртви нервни клетки, но в крайна сметка и удовлетворение.
Какво е за Вас проектът „Българските букви“, който премина успешно през няколко европейски страни?
Той продължава пътешествието си по света и това много ме радва. Името на проекта в България е „Скритите букви“, „Българските букви“ е пътуващият вариант на пейките-букви. Лично за мен този проект е още един ярък пример за това, че всичко е възможно, ако попадне в ръцете на поне един човек със страст, вкус и силна енергия. Тук това е Тодора Радева, която е истински джедай мастър. Тя успява да доведе нещата до успешна реализация, сама си знае как, но фактите са тези, благодарение на нея много повече хора имат поне още един повод да се чувстват горда част от нещо, което е специфично българско и изглежда добре навсякъде по света. Това е качествено различно от добрите намерения и хубавите идеи, които остават само хубави идеи. Измислих идейните основи на този проект още през 2012 и добре, че съм ги споделял с близки приятели като Боряна Зафирова, която пък ги е споделила с Тодора Радева, и така. Ограниченията, които общината наложи, промениха доста нещата, но в крайна сметка се получи нещо добро, и за поезията, и за градската среда.
Много съм щастлив, че в кръга на „Скритите букви“ наскоро се включиха Студио Франк (Косьо Кокаланов и Албена Лимони) и Полина Герасимова. Бъдещето изглежда все по-добре.
Светът ни все повече се дигитализира. Как виждате бъдещето на печатната книга, плаката, списанията като нашето?
Хартията като медия става все по-несъвременна. Печатната книга е в своя залез. Скоро библиотеките ще се превърнат в музеи, а книжарниците ще се превърнат в антиквариати, и то само тези, които успеят да оцелеят. Списанията като вашето може би ще оцелеят малко по-дълго, ако заложат на ексклузивно съдържание за отбрана публика, недостъпно в мрежата и безкомпромисно високо ниво на книжната графика. Необходима е и постоянна подходяща реклама в дигиталните медии. Плакатът е различно нещо, той може да живее във всяка среда, но стандартният хартиен плакат става все по-бутиково произведение с минимален тираж. Хартията въобще си отива. Младите хора четат все по-малко хартиени книги и списания, трудно е да се каже дали четат по-малко и какво значение има това за изграждането на личността. Доскоро не беше така, но сега, не знам… Аз имам студент, който не е прочел нито една книга през живота си, но той далеч не е двойкаджия, просто, както каза, „не му се е налагало досега“. Езикът, културата и изкуството се променят пред очите ни, но това може да значи, че остаряваме по-бързо. Идват нови хора, човешкият вид се променя.
Кое е най-голямото предизвикателство в работа Ви?
Да се правят възможно по-малко компромиси с естетичното и да се запази смисъла.
Откъде черпите вдъхновение?
Вдъхновяват ме красиви и смислени неща, които виждам все по-често около мен и по света, разбира се. Най-много ме вдъхновяват красиви неща, които са успели да видят бял свят заради упоритостта на хората, които са ги създали, от архитектурата до етикет на бурканче с вкусни неща.
Източник: СПИСАНИЕ МД
