Класическият велосипед следва формулата от миналия век – движи се с две колела, едното от които е свързано с педалите посредством верига.
Концепцията „флитц” (в превод от немски – движа се бързо) експериментира с изобретеното от барон Карл Драйс през 1817 г. „колело за тичане” (Laufrad). Младите немски дизайнери Том Хамброк и Юри Шпетер я доразвиват с висока рамка и система от колани, на която велосипедистът може да виси и да тича, докато се засили достатъчно и стъпи на стъпалата, разположени близо до задното колело.
Тази концепция няма педали и разчита на водача да създаде задвижване, като при това се постига по-голяма скорост от традиционното колело. Важно е да се отбележи, че това колело не е проектирано с намерението да замени велосипеда, а по-скоро като алтернатива за хора, които искат да се придвижват в градска среда.
