Производството на керамика в град Джингдезен, провинция Дзянси в Китай, датира отпреди 1700 години.
Градът е бил познат като столица на порцелана в цял свят, като просперира особено по време на династиите Мин и Цин (1368-1912), когато голяма част от продукцията е била предназначена за императорските дворове или се е изнасяла за Европа.
Археологически находки на множество керамични комплекси и пещи свидетелстват за производствената мощ на Джингдезен. Днес традиционното производство е останало в миналото. За да припомни периода на разцвет и да свърже младите поколения със славната история на региона, градът създава Музей на имперската пещ. С проекта се заемат архитектите от пекинското студио Zhu-Pei.
Музеят е разположен в зона с множество археологически находки, като в процеса на строителство са откривани и нови обекти. Представлява комплекс от девет сводести тухлени конструкции, вдъхновени от вида на традиционните керамични пещи. Всяка е с различна големина, дължина и височина, създавайки интересна игра на форми и обеми. Конструкциите са вкопани в земята, увеличавайки максимално височината на музея, без да се налагат над околните сгради, като същевременно във вътрешността си създават чувство на интимност и усещане, че сякаш се намираш в пещера. Около тях са оформени няколко тихи външни пространства като малки дворове с различна тематика – злато, дърво, вода, огън и почва (елементи, имащи връзка с техниките за производство на порцелан). Самите конструкции са построени по стар метод, използван за направата на традиционни пещи, а именно изливане на бетон между два слоя тухли. Този начин на строителство премахва необходимостта от поставяне на скеле и създава тънки, леки конструкции. Използвани са както нови, така и рециклирани тухли, което от своя страна свидетелства за друга важна традиция в града. За да запазят определени топлинни характеристики, керамичните пещи в Джингдезен е трябвало да бъдат разрушавани и построявани наново на всеки две или три години. Материалът от разрушените конструкции е служил за построяване на жилищни и други сгради.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ 2/2021