С какво е по-добре да се облагородяват дървесните повърхности – с лакове или масла и восък? Това е отдавна обсъждан въпрос. Различните становища вече се доближават и добрата новина е, че съпоставиха добрите и лошите страни на двата метода по отношение на устойчивостта на повърхностните покрития.
Устойчивостта е винаги многопластова, в истинския смисъл на думата, което се отнася и до повърхностите. В едно отношение обаче всички експерти са единодушни – устойчивостта при повърхностите винаги означава да са подходящи и целесъобразни. Защото най-лошото повърхностно покритие е неправилно изпълнението покритие или неподходящо подбраното средство. Оттук нататък единомислието свършва.
Може да се оспорва, дали покритията са пример за устойчивост, дори ако се приеме, че трайността има нещо общо с устойчивостта.
По своята същност не съществува дълготраен лак. Дълготрайността на лака може да се определи само във връзка с приложението му. И тук експертите виждат предимствата на висококачествените продукти. Защото дълготрайността, т.е. времето, след което трябва да се предприеме следващото освежаване, е важен критерий за значението на устойчивостта при изпълнението на повърхностните покрития.
Малко по-просто стояха нещата в миналото, преди ерата на покритията на водна основа. Съществуваха конвенционални, адекватни на времето си лакове, едно- или двукомпонентни, устойчиви на разтворители, които се използваха от почти всеки производител на мебели. След това се появиха екологично осъзнатите дървообработватели, които започнаха използването на продукти от естествени материали като масла и смоли, растителен байц или политури от възобновяеми суровини. Естествено продължи предлагането и на двата варианта, в зависимост от желанията на клиентите.
Тази картина постепенно се променяше и днес дори големите производители на бои и лакове от химическите холдинги предлагат в продуктовата си програма масла и смоли. Бедният на разтворители лак на водна основа заема междинна позиция и има принос към утвърждаването на съзнанието за устойчивост на производителите.
Защо е необходима защита на повърхностната
Наред с желаните декоративни ефекти, смисъл и цел на покритията е преди всичко защита на повърхността, както и придаването на постоянно изникващи нови функции. Лаковете все по-активно се превръщат в хай-тек продукти. Така например нанообработени съставки осигуряват специални качества на функционалните лакове и с оглед на устойчивостта са интересни, защото тези ефекти се доказват в дълъг период от време.
Нерядко съществуват коментари, че „природното” не винаги е екологично и дори в определени случаи – съвсем не е. Търсени заради конкретни съставки, в отделни случаи някои от продуктите могат да предизвикат големи проблеми, като например палмовото масло.
Покриването на дървесните повърхностите е повсеместно и изискванията са високи.
През последните години в Германия са използвани общо 59 000 тона лакове за дървесина от мебелния бранш. Това отговаря „само” на 4,1% от общото изразходвано количество лакове и бои. От друга страна това е приблизително половината от количеството, което годишно се оползотворява серийно в автомобилната индустрия. Към това се прибавят още 81 000 т лак и лазури в строителния сектор – повече от годишното количество, необходимо на автомобилната индустрия, събрано с лакирането при ремонти. Следователно въпреки всичко лаковете остават важен фактор за продуктите от дървесина, а с това – и за мебелния сектор.
Растителната химия оказва въздействие
Голяма част от количествата се прилагат с пръскане. Това определено е критична точка при занаятчийското шприцване. Нанасянето с потапяне или с четка е значително по-екологично. Върху емисиите от разтворителите, методите за нанасяне все пак нямат въздействие. Засега не са разработени по-съвършени технологии, които ефективно да филтрират изпаренията от разтворителите. Всички работещи в този сегмент добре познават проблема с миризмите.
Критиките към растителната химия и истинското състояние на нещата идва и заради често недооценяваните рискове и несигурността при боравенето с модерните химикали. Едва с появата на нанотехнологиите се получава по-точен поглед, защото резервите са големи. Производителите на естествени багрила използват суровини от природата, предимно с растителен произход, като например лененото масло. Тези продукти не показват проблеми с разтворителите и се използват предимно за детски играчки. С това растителната химия играе важна роля и се явява движеща сила сред всички предлагани решения. Днес дори класическите производители на лакове и бои предлагат в продуктовите си колекции масла и смоли, съдържащи нестандартни съставки. Естествените покрития са на мода и намират широко приложение. С голяма възможност за реставрация и със собствено формулирани от производителите качества, продуктите се доближават до идеята за устойчивост.
Историята на джуджетата
Нано – от гръцки джудже, стана преди няколко години модерна дума. Отведнъж нано се появи не само при киселото мляко и шампоаните, но и при всички маркетингови акции. Краят на тези рекламни послания за различните технологии последва толкова бързо, колкото и появата им. Знаеше се единствено, че тези наночастици се поемат добре от стомаха и чревния тракт. Но дали и как точно попадат там и под каква точно форма тези джуджета се намират в природата – тези въпроси разпалиха дискусии.
Разпозна се нуждата от понататъшни изследвания за рискове и странични ефекти.
Наночастиците отдавна се използват не само от модерната химическа индустрия, но се срещат и в стари рецепти. Но поведението на наночастиците в лазурните лакове засега като цяло е проучено твърде повърхностно. Научно изследване на Сдружението на германската химическа индустрия посочва ясни резултати за типичните приложения на нанотехнологиите. „Който шлайфа нанолакове, създава нормален прах от шлайфане, а не нано-прах”, коментира резултатите Харалд Круг, специалист нанотоксиколог в Empa, Цюрих. Изследванията също така показват, че при изгаряне наночастиците изчезват. В пещи за изгаряне на отпадъци, съдържащите се в наночастиците въглеродни оксиди изгарят при 1 200 °С, а металните оксиди само обгарят и така губят нано-качествата си.
Вода вместо разтворители
Всеки познава ситуацията – в хотела отваряме гардероба и веднага го затваряме. Дрехите остават отвън, защото от гардероба ни е връхлетяла тежката застояла миризма на лак. Това е проблем, който го няма при лаковете на водна основа. Но естествено лаковете на водна основа също имат отрицателни аспекти, преди всичко когато става въпрос за навици. Може би затова както преди, така и сега има мебелопроизводители, които се въздържат от използването на лаковете на водна основа при мебелите или други елементи от интериора. Независимо, че се предлагат добри качества като висока здравина на повърхността, добра еластичност и липса на нездравословно въздействие при обработка, скептицизмът бавно отстъпва. Водните системи се налагат, а недостатъците им намаляват. Времето за сушене остава все още дълго и се изискват малко по-високи температури, но въпреки това качествата стават все по-добри.
Технологии на бъдещето
Би ли било добре, ако може сами да отстраним малката драскотина или нараняване на лакирания плот на масата в рамките на един час. Такива малки чудеса отдавна са възможни чрез използването на така наречените функционални лакове или „Smart Coatings”.
Чудесата съществуват и проучванията в бранша продължават интензивно. Техническият прогрес осъществява в крачка нови, фрапантни, дори взаимно изключващи се ефекти. Проучванията и разработките тук са още в началото си, но обещават успешно развитие.
Срещу драскотините на котката върху мебелите все още не е измислен лак и домашният любимец трябва засега да се съобразява с фамилните условия, докато не се намери начин еднозначно да се заличат следите.
Точно по отношение на устойчивостта на надраскване, лаковете междувременно са станали по-добри. Но все още има какво да се желае – антибактериални покрития за приложение в болници или професионални кухни. Такива, които са тествани на цитотоксичност и не предизвикват реакция при контакт с кожата. Феромагнетично действащи, пречистващи въздуха или самопочистващи се повърхности, труднозапалими и други, които дори в тъмен цвят се загряват ограничено. И естествено – лакове, които сами се поправят. Но това не е всичко. Изследвани в лабораториите, но все още неизлезли оттам са например лакове с фотоволтажен ефект, които могат да превърнат слънчевите лъчи в енергия. Или такива, които могат да се превключват или които могат да предпазват от електромагнитно излъчване.
“Smart Coatings” следователно са класически покрития с допълнителни интелигентни качества, които в последните години значително увеличават значението си. Това е от полза и за производителите на мебели.
Стратегията за механична издръжливост се определя от две условия – недопускане и поправка. В мебелната индустрия, както и при паркетите е по-важно не как да се поправят нанесени повреди, а как надраскването или следите от механично въздействие да се проявяват минимално. За производителите на мебели и техните клиенти използваните лакове по-скоро трябва да предпазват от нараняване, при което драскотините по повърхността да бъдат минимизирани. Това се отразява на цената на лаковете и в същност е по-сложния проблем за решаване, отколкото самия самовъзстановяващ се лак.
Такива ефекти могат да се реализират не само с пигментни лакове, но и при използването на определени прозрачни лакове. И обратното – функционалните лакове не се нуждаят задължително от инфрачервени сушилни. Със същото многообразие от функции могат да бъдат и начините на приложение при обработката. Това може да бъде под формата на едно- или двукомпонентни, както и UV втвърдяващи се лакови системи.
Може би е по-добре да се пропусна
Не във всички случаи дървесината се нуждае от покритие. Зависи от мястото на приложение. Например в алпийските къщи от пиния. Ароматът на дървесината едва ли ще може да се долови, ако мебелите и вътрешното обзавеждане са с покритие.
Същото важи и за вътрешността на гардеробите, изпълнени от кедър, който трябва да държи надалеч ядящите дрехи молци. За да може лиственицата, използвана на открито, да придобие характерния сребристо-сив цвят, също е необходимо оставянето на повърхността без покритие. Съществуват, разбира се, и други случаи, при които трябва да се помисли дали действително е необходимо покритие. Защото когато книгата наранява лака на етажерката, може да си го спестим. Вместо това може просто да шлайфаме.
Източник: СПИСАНИЕ ДМТ
