Аржентинският карикатурист Пабло Лобато е роден през 1970 г. в Трелев, Патагония. Тъй като не го бива много с топката – основно занимание на децата и тийнейджърите от тази част на света, от малък той прекарва дълги часове, рисувайки супергерои и средновековни рицари. На 12 години прави първия си портрет – на Сезар Луис Меноти, тогава треньор на националния отбор по футбол на Аржентина. Но Пабло не иска да бъде просто художник.
Той смята, че изобразителното изкуство е твърде голяма хапка за него, затова пък графичният дизайн може да бъде добър избор – хем да рисува, хем да изкарва малко пари, за да си плаща сметките. Но греши. И, за съжаление, го разбира едва след пет години следване графичен дизайн в Националния университет в Ла Платa и още пет години работа в редакция на списание.
Тогава решава да даде последен шанс на истинската си любов – шаржа. След като се присъединява към агенцията за илюстрация на Ана Гудсън, кариерата му започва да се развива стремглаво. Смелите цветни портрети на Лобато улавят сюжетите му безпогрешно и роят феновете му. Героите на Пабло, изградени върху чисти цветове и геометрия, са отлично разпознаваеми. Независимо дали рисува Ивана Тръмп и Джаред Кушнер за The New Yorker, Алек Болдуин и Стив Харви за Village Voice, или Кобе Брайънт и Леброн Джеймс за Nike, илюстрациите на Лобато са винаги новина за първа страница.
Лобато казва, че източник за идеите му са лицата на хората, а процесът на създаване на изкуството му е едновременно приятен, болезнен, методичен и хаотичен. „Обичам да рисувам лица – характерни, интересни. Искам да уловя душата на човека зад неговите черти.“ Художникът не обича да тълкува изкуството си. „Ако трябва да дам указания за разбиране на моето изкуство, те не работят. То трябва да се разбере с един поглед. Поне това искам. Изкуството е начин да направим този свят малко по-добър. Живопис, танц, музика, скулптура, дизайн – те ни осигуряват моменти на щастие. Мисля, че това са важните неща.“
А когато го питат за живота на илюстратора през годините, отговаря: „Колкото по-интегрирани са изкуството и индустрията, толкова по-добър ще бъде животът на илюстратора. Предполагам, че преди сто години не е бил много по-добър, отколкото е днес. Надявам се, че след сто години животът на илюстраторите ще бъде по-добър.“
Лобато все така не играе футбол.
Целият материал може да намерите в СПИСАНИЕ МD 2/2020
