РОСЕН НОВАКОВ, СЪДРУЖНИК И МЕНИДЖЪР ПРОДАЖБИ В „ГОРАИНВЕСТ“ АД

---

Моля да ни запознаете с историята на вашата фирма! Как възникна идеята да се занимавате с дърводобив и дървообработка?
Р.Н.: Фирмата възниква като доставчик на шперплатни трупи от топола от България, чрез собствен дърводобив и от Румъния (вносна търговия) за завода на „Лесопласт“ в гр. Троян (днес Велде). През 1999 г. „Гораинвест“ АД е вече основен доставчик на троянския завод, но успоредно с това критериите за шперплатни трупи стават все по-строги, а цената на трупите, приети като неотговарящи на шперплатно качество, т.е. като трупи за бичене, е по-ниска от доставната цена.

Това провокира основателя на фирма „Гораинвест“ АД, инж. Валентин Новаков, да организира собствен цех за бичене в Русе през 2000 г., където се произвеждат дъски за палети за Гърция и палети за завода на „Идеал Стандарт“ в Севлиево. Постепенно фирмата спира да доставя трупи от топола на завода в Троян и започва да преработва всичко, добито в България сама.

През годините се инвестира във все по-модерни и производителни линии за бичене: Pezzolato, Storti, Primultini, както и в автоматична линия Storti за коване на палети през 2006 г. През 2005 г. фирмата се диверсифицира, като инсталира 6 сушилни камери за дървесина, 2 MW-ов котел на дървесен чипс и построява нов цех за производство на заготовки за мебели от суха дървесина (елементи, масивни панели) от топола, липа, ясен, дъб и акация за износ към Италия. Финансовата криза през 2008 г. се отразява много зле на италианския пазар и „Гораинвест“ спира производството на заготовки за мебели, като остава само с производството на дървен амбалаж.

През 2011 г. се започва ново производство на сърцевинни панели от топола, които се използват от партньори в Германия и Италия за производство на шпервани плочи (блокборд).
През 2014 г. фирмата търси нова локация, за да разшири производството си и така се стига до сделка с изпадналия в затруднение завод за столове „Лудогорие 91“ ООД, които продават завода си в гр. Кубрат, разположен върху парцел от 55 000 кв. м, от които 35 000 кв. м закрити площи. В момента в Кубрат работи гатер линия Linck и 3 линии за производство на сърцевинни панели от топола. Освен това се произвеждат различни заготовки и масивни панели от липа (например фризове за интериорни врати), ясен и дъб. Освен това произвеждаме екобрикети по RUF технология, които се пакетират в стекове по 10 кг.

Каква пазарна ниша заемат вашите продукти? Кои са основните ви пазари и клиенти?
Р.Н.: Сърцевинният панел от топола, който се превръща в блокборд, е ценен с това, че има механични показатели, доближаващи се до тези на шперплата, но е два пъти по-лек при равна или по-ниска цена. Използва се предимно за обзавеждане на подвижни обекти, където теглото се отразява на икономията на гориво. Например: каравани, кемпери, круизни кораби, панаирни щандове, крила на врати и прочие. Основните ни пазари са Италия и Германия.

Какви преимущества има вашата фирма пред конкурентите ви, какво ви отличава от тях?
Р.Н.: Основното преимущество на фирмата пред нейните конкуренти се крие във вертикалната интеграция на последователните операции: дърводобив, транспорт на трупите (шосеен и воден), сурово бичене, сушене, вторична преработка. Тази организация на производството позволява натрупване на добавената стойност от различните етапи и ритмично и планирано захранване на производствените нужди с дървесина, без да има сътресения. Това води до оптимизация на разходите и висока конкурентноспособност спрямо конкуренти от Румъния, Унгария, Словакия, Полша и Италия.

---

Кои са ценностите, от които се ръководите в работата си?
Р.Н.: На първо място това е инвестицията в кадри с високи професионални умения и лоялност към фирмата. На второ място, винаги сме се стремили да инвестираме в нова горска техника и линии/машини за дървопреработка с висока степен на механизация и автоматизация, позволяващи с по-малко служители да се произвежда повече при постоянно качество, като заплатите се поддържат доста над средните нива за страната. Не на последно място, лоялност към клиентите ни.

Вие извършвате затворен цикъл на производство – от залесяването, през дърводобив и дървообработка, до производство на продукти от дървесина. Какви са предизвикателствата във вашата работа?
Р.Н.: Основното предизвикателство е постоянната нужда от балансиране на потока от дървесина от първия до последния етап, така че едновременно капацитетът на всички модерни машини по веригата да бъде уплътнен. Същевременно всички поръчки и поети договорни ангажименти да се изпълнят в срок без евентуалните аварии или спирания, причинени от други фактори да забавят изпълнението на целите.

Как се отразиха върху вашата дейност ограниченията, свързани с пандемията, а сега – с войната в Украйна?
Р.Н.: Тези последователни кризи доведоха до по-голямо търсене на нашите продукти и съответно повишение на суровините и оттам – на продажните ни цени.

Стопанисването на горите, управлението на горския фонд, процедурите по участие в търгове са теми и схеми, които не са от днес. Но напоследък фирмите са ограничавани в дейността си поради липса на суровина, проблеми в дърводобива, спекулативно увеличение на цената й и др. Защо се стигна дотам и как може да се намери решение на проблема?
Р.Н.: Темата е необятна и фирмата ни е много активна в търсенето на решения и обединяването на мненията. Накратко бих казал, че два са основните фактори, довели до тази критична ситуация за горско-промишления отрасъл:

• Зеленият популизъм от страна на хора, незапознати с отрасъла, отглеждането и грижата за горите, които хвърлят твърдения в медиите като например:„българската гора е на изчезване“, „секат се масово вековни гори“. Това доведе до въвеждането от страна на ИАГ и МЗ на различни ограничителни заповеди и наредби, лишени от научна обосновка и още повече, които вече водят до обратен ефект. Имам предвид намаляването на годишния прираст на българската гора от 14.4 млн. куб. м през 2010 г. на 13,6 млн. куб. м през 2020 г., въпреки силно намаления дърводобив.
• Систематичното пренебрегване на нуждата от механизация на дърводобива от страна на законодателя, горските фирми и от страна на държавата, липса на субсидии за закупуване на нова техника, както в земеделието.

Вие извършвате множество технологични операции, използващи електроенергия. Как неколкократното увеличение на цената й за промишлени цели ще се отрази върху цената на продуктите ви и смятате ли, че ще бъдете конкурентни на външния пазар?
Р.Н.: Факт е, че дървопреработката е много енергоемка промишленост. Надяваме се чрез увеличаване на фотоволтаичните инсталации на нашите покриви да успеем да запазим конкурентоспособността си. Успяхме да включим през януари тази година 500 кВ мощност, като през тази година планираме да разширим до 2 МW.

Бурното строителството в България предизвиква ли завишено търсене на дървен материал и в частност – отразява ли се благоприятно върху вашата дейност?
Р.Н.: Бумът в строителството вече отминава, а и завишено търсене на бичен материал дойде основно от производителите на палети и от търсенето на дъски за палети за износ.

„Гораинвест“ е семейна фирма. Какви са предимствата и недостатъците да работите съвместно с баща си и брат си? Вие сте млад човек. Какво ви провокира да останете в България и да се занимавате с не толкова престижна дейност като производството на дървен материал?
Р.Н.: Основният недостатък на работата в семейна фирма е, че съзнанието и отношенията ни са почти изцяло заети с работата. Що се отнася до предимствата, те са много – пълно доверие помежду ни, всеотдайност, стремеж към все по-висок професионализъм.
Пред мен никога не е стоял въпроса за напускане на България. Избрах сам професията си, така че да продължа и развия вече създадената семейна традиция. По никакъв начин не мога да определя дейността като „не толкова престижна“. Напротив! Горско-промишленият бранш в България е подценен и недоразвит, обвит в неверни политически митове. В действителност това е бранш, който отговаря на 100% на новите приоритети на ЕК за кръгова, зелена и безотпадна икономика, покривайки от дълго време целите, дефинирани в Зелената сделка.

Горско-промишленият бранш за момента е най-силният инструмент на Европа за намаляване на въглеродните емисии и борба с климатичните промени. Правилното стопанисване на горите може да доведе до удвояване на дърводобива в България, като едновременно с това се увеличи годишнияг прираст, съответно запаса в горите и при все това запазим и дори увеличим биоразнообразието. Знам, че за хора извън нашия бранш, това звучи като невъзможна комбинация от цели, но в крайна сметка учените и професорите от Института по гората и ЛТУ могат да го потвърдят, ако най-после широката общественост реши да им се довери.

С какъв поглед гледате в бъдещето? Повече оптимист или повече песимист сте?
Р.Н.: Няма как човек да бъде предприемач, ако е песимист за бъдещето!

---

---

Източник: СПИСАНИЕ ДМТ