Точно преди сто години в Милано, в семейство на потомствени архитекти се ражда Вико Мажистрети – един от великите творци, които създават новата италианска архитектура и стоят в основата на дизайн феномена Made in Italy.
По време на Втората световна война учи архитектура в миланската политехника, но заплашен от депортация, напуска страната през 1943, за да отиде в по-безопасната Швейцария. Там продължава образованието си и среща Ернесто Роджърс – италиански архитект, виден журналист и архитектурен критик, който оказва силно влияние върху Вико Мажистрети.
Именно на Роджърс принадлежи крилатата фраза „От лъжицата до града“, която описва полето на действие на типичния милански архитект, работещ едновременно върху проекти за лъжица, стол, лампа, и небостъргач. Изразът сякаш е създаден специално, за да опише многостранния талант на Вико Мажистрети – успешен архитект, продуктивен дизайнер, щедър преподавател.
„Простотата е най-сложното нещо в света.“
Блестящата му кариера започва веднага, след като се дипломира в миланската политехника през 1945 и съвпада със знаковия период на възстановяването на Италия след войната. Вико започва работа в студиото на баща си Пиер Джулио Мажистрети, който за съжаление умира преждевременно още същата година. Вико наследява малката архитектурна фирма, в която остава до края на кариерата си. А тя стартира в силно време за неговата професия – през 40-те и 50-те години Вико Мажистрети проектира и строи в съдружие с други архитекти 14 знакови проекта в Милано.
Някои от тях като експерименталния квартал в покрайнините на града, наречен QT8, където на проектантите е дадена пълна свобода, и сега са за пример с хуманистичната си архитектура и изобилието от зелени пространства. Там Мажистрети проектира кръглата църква „Санта Мария Нашенте“, днес една от забележителностите на Милано.
През 1964-65 г. той проектира луксозната вила на Чезаре Касина, собственик на едноименната мебелна компания – Cassina в Каримате, близо до езерото Комо. Запознава се и проектира вили и за други италиански индустриалци от региона около Милано и постепенно започва да разкрива потенциала си на дизайнер. Първият му голям успех е столът Carimate от 1959, произведен от Cassina, който остава бестселър на фирмата с години. През дългата си кариера Мажистрети има честта и удоволствието да работи за компании – емблеми на италианския дизайн като Cassina, Artemide, Kartell, Flou, De Padova. Това са само няколко от фирмите, за които създава дизайнерски продукти, които днес са смятани за символи на нашата епоха. Както самият Мажистрети казва: „Формата идва после, това е част от процеса. Основното е идеята. „.
Sonora, емблематичната лампа, създадена през 1976 за Oluce.
Регулируема маса Vidun, 1986 г. За De Padova.
Всички негови продукти се базират на силна основна концепция, върху която той развива формите, даващи живот на обекта. Смята, че без концепция продуктът не е подходящ за пускане в производство, тъй като не е удобен за използване от хората. Като дизайнер Вико Мажистрети създава няколко продукта, които влизат в историята и печели благодарение на тях няколко награди Compassо d’Oro, както и наградата Compasso d’Oro за цялостна кариера през 1994 г. През целия си живот, изпълнен с награди и успехи, Вико Мажистрети се отличава с голяма щедрост, заради която е толкова обичан от дизайнерите и архитектите, имали шанса да бъдат негови ученици и колеги.
Никога не спира упорито да търси красотата във всеки свой продукт, защото „тя е винаги нашата крайна цел“. И наравно с красотата крайъгълен камък на цялото му творчество е простотата. Според него тя се постига най-трудно, тъй като се получава чрез отнемане.
Мажистрети има невероятен усет за работа с професионалистите във фабриките, които произвеждат продуктите му. Смята ги за основна част от процеса, без която дизайнът не би съществувал, защото „тайната на дизайна е да се довериш на хората, които трябва да направят обекта и да разбереш, че не те се нуждаят от теб, а ти от тях“.
В живота Вико Мажистрети е светски човек, висок, елегантен, много общителен и с тънко чувство за хумор. Обожава Копенхаген и Лондон, където преподава 20 години в Royal College of Arts. Играе отлично голф и е върл фен на футболния тим „Интер“. Обича родния си Милано, но не се чувства уютно в лъскавата снобска „столица на модата“, в която се превръща градът през 80-те години. Остро критикува „новата Италия“ и си признава, че мрази телевизията.
Стол Golem, 1969. За Poggi. 
Библиотека Nuvola, 1977. За Cassina.
Остава скромен въпреки славата си и не се съгласява да публикува проекта на къщата си, като казва на студентите си, че я е обзавел със свои мебели, „защото ми ги дават безплатно“. Напуска този свят през 2006 г. и ни оставя в наследство милиони стилни ежедневни предмети, съчетаващи форма и функция, които подобряват живота ни.
Представяме ви целия материал на страниците на СПИСАНИЕ МД 3/2020.
