Името й не е неизвестно за специалистите, но широката публика днес не знае почти нищо за Грете Йелк – една от първите жени, постигнали успех в мъжкия свят на мебелния дизайн от 50-те и 60-те години на ХХ век. Родената в Стокхолм през 1920 г.
Грете Йелк отначало учи философия и право, след което сменя посоката и през 1939 г. се записва в Женската школа по рисуване и приложни изкуства. После продължава образованието си в Датската школа за дизайн, днес Кралска академия по изкуствата. След дипломирането си през 1946 г. специализира мебелен дизайн при Кааре Клинт – архитекта, известен като „бащата на датския модернизъм“.
Разностранното образование, високата интелигентност и активното участие в художествения живот на Дания правят от Грете Йелк забележима фигура въпреки традиционното снизходително отношение към жените в мебелния бранш.
Тя започва да печели награди от ежегодния конкурс на Гилдията на мебелистите още в годината на дипломирането си. Мебелите, които проектира, са с „добре обмислен дизайн“ и „съобразени с нуждите на хората и развитието на обществото“, особено в областта на технологичния прогрес, според тогавашната преса. Особено внимание привлича един неин проект от 1947 г. – „Стая за самоиздържаща се жена“. Обзавеждането включва разтегателен диван и монтирани на стената шкафове и работна маса, така че комбинира функциите на спалня и кабинет. Освен с функционалността на дизайнерското решение проектът е интересен с избора на тема – Грете Йелк предусеща смяната на социалната парадигма и предстоящата поява на все повече самостоятелни работещи жени.
През 1951 г. Грете Йелк участва с успех в международната изложба в миланското Триенале, а през 1953 основава своето студио. По това време работи за водещите датски мебелни фирми Poul Jeppesen, Fritz Hansen, Glostrup, France & Son. Международната известност идва през 1963 г. – много успешна година за Грете, белязана от няколко знакови проекта. Първо – две награди от международния конкурс за дизайн на британския вестник Daily Mirror, при това в двете най-оспорвани и трудни категории – стол за „него“ и за „нея“.
И двата стола са изключително модерни, с конструкция от формован шперплат и тапицерия от каучукова пяна, облечена в кожа. Разликата помежду им е в облегалката: за жената тя е ниска, до средата на гърба, докато за мъжа има и опора за главата, което позволява да се облегне цялото тяло. Столът за жената обаче е в комплект с табуретка за краката, която при „неговия“ стол липсва. Конкурсът привлича вниманието на цялата европейска преса към Грете Йелк. Коментарите са много и различни. Във Франция отбелязват, че тя правилно отразява традиционните роли на мъжа и жената и че „когато четеш вестник, не седиш по същия начин, както когато плетеш“. В родната й Дания обаче мислят различно.
В най-стария датски вестник Berlingske Tidende се появява карикатура, изобразяваща дневна със семейство, което си почива в креслата на Грете Йелк. Мъжът дреме, отпуснат удобно в своя стол, докато съпругата му седи с изправен гръб и го гледа озадачено. Надписът гласи: „Датска архитектка спечели 40 000 крони за „проектирането“ на два стола: един за господаря на къщата, където може да отпусне уморената си глава, докато господарката очевидно има нужда от почивка само за краката…“
Днес е трудно да предположим каква идея е вложила Грете Йелк в своя дизайн. Дали столовете са ироничен коментар на социалните норми? Или „женският“ стол е съобразен с реалното ежедневие и целта му е просто да осигури комфорт на седящата? В интервю Грете Йелк казва, че дизайнът на стола идва от нейния опит на работеща жена:
„Самата аз много обичам да си вдигам краката, когато седя на стол и помислих, че и на другите жени би им харесало.“ За съжаление двата стола не влизат в серийно производство, така че не можем да съдим за реакцията на потребителите.
В същата година Грете Йелк печели награда от ежегодния конкурс на Гилдията на мебелистите за проект, който за пръв път обединява цялото аудиовизуално домашно оборудване и го поднася в привлекателен аранжимент. В изложбения щанд на Грете Йелк има два удобни стола с табуретки, разположени един до друг с лице към централния елемент на експозицията – окачен стенен шкаф от борова дървесина, изпълнен по индивидуален проект от мебелиста Хенинг Йенсен.
Той съдържа отделения и рафтове за цялата система за домашно забавление: грамофон, радио, стереомагнетофон, усилвател, касети и плочи. Високоговорителите са разположени в двата му края, а в центъра е телевизорът. За да се постигне възможно най-добро качество на звука, стените и таванът са покрити с акустична тъкан, а във въздуха се носят звуците на поп и класическа музика.
Проектът носи ироничното име „Развлекателна стена за гражданина на богатата общност“, вероятно защото по това време да притежаваш всички тези уреди, е далеч над възможностите на средния датчанин, но самата му поява е пророческа. За пръв път в центъра на вниманието в стаята не са другите хора, а екранът на стената, за пръв път смятаната за грозна аудио/видео техника е изложена на показ, без да се крие зад завески, в шкафове и зад прегради, както е било прието дотогава. Още един пример за тънкия усет на Грете Йелк към техническите новости и влиянието им върху ежедневието на хората.
През 1963 г. Грете Йелк проектира най-емблематичната си мебел, която всички познават, често без да знаят кой е дизайнерът, създал характерната му футуристична форма.
Става дума за стола Laminated Chair, известен днес като GJ Bow Chair. Известният нюйоркски музей МОМА го купува веднага за своята колекция, където можем да го видим и днес.
Заради скулптурната си форма, създадена от формован шперплат, както и заради сложната си конструкция столът не влиза в масово производство. Той е произведен в лимитирана серия от 300 броя от мебелиста Пол Йепесен, но по-късно пожар унищожава голяма част от столовете.
Редките оригинални екземпляри, оцелели до днес, се продават за астрономически суми на специализираните аукциони за мебели. През 2008 г. фирмата Lange Production пуска в индустриално производство един от най-прочутите датски столове – GJ Bow Chair.
Това обаче не е единственият принос на Грете Йелк в дизайн историята на нейната родина. Дълги години тя е главен редактор на Mobilia – списание за мебелен и интериорен дизайн, както и автор на най-значимия труд за датския мебелен дизайн – Danish furniture art, издаден през 1987 г. в четири тома. Занимава се и с проектиране на изложби, като особено успешна е пътуващата експозиция за датския дизайн, която обикаля 25 страни през 70-те години. И все пак Грете Йелк заслужава да бъде запомнена с иновативните си и пророчески проекти, които, макар и напълно адекватни към своето време, по странен начин докосват някои от най-обсъжданите днес въпроси – за ролята на половете и на технологиите в нашето ежедневие.
Масичките от шперплат GJ Nesting Tables, проектирани през 1963, са емблематични за стила на Грете Йелк
Представяме ви целия материал на страниците на СПИСАНИЕ МД 2/2020.
