Ренцо Пиано – един от най-продуктивните и влиятелни архитекти на нашето време, не прилича на знаменитост. Изглежда, облича се и се държи повече като университетски преподавател, какъвто впрочем е бил в един по-далечен период от живота си, който започва през 1937 година в Генуа. Семейство Пиано са потомствени строители – дядото създава фамилната фирма, бащата я развива заедно с тримата си братя под името Fratelli Piano и я оставя под ръководството на големия брат на Ренцо – Ермано, когато се оттегля. Младият Пиано изненадващо предпочита архитектурата пред традиционното за семейството образование – инженерството, и отива да учи първо в университета на Флоренция, а после – в прочутата Миланска политехника. Дипломира се през 1964 и за кратко преподава в Политехниката – до 1968, когато завършва първата си сграда – фабрика в Генуа. Разширява кръгозора си, като работи известно време в Пенсилвания за големия американски архитект Луис Кан.
Ренцо Пиано проявява интерес към леките прозрачни покривни структури още от студентските си години. Неслучайно отива в Лондон и работи при полския инженер и новатор в областта на пространствените структури Зигмунт Станислав Маковски, където развива техническите си умения. Когато през 1970 г. получава първата си международна поръчка – италианския павилион на Световното изложение в Осака, го проектира с покрив от стомана и прозрачен подсилен полиестер, изпълнен от семейната фирма Fratelli Piano.
Структурата – едновременно артистична и индустриална, очарова младия британски архитект Ричард Роджърс и през 1971 двамата основават фирмата Piano & Rogers, с която много скоро печелят световна слава. Донася я успехът в най-големия архитектурен конкурс на своето време – за Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж. Това е музейна институция от нов тип, с програма, която дава възможност на екипа да експериментира със съвършено различен подход към сградата и изненадващо за всички – да спечели. Неизвестните млади архитекти Пиано и Роджърс в сътрудничество с италианеца Джанфранко Франчини и брилянтния ирландски инженер Питър Райс се състезават с най-големите архитектурни фирми от Европа и Америка и грабват първото място сред 681 проекта. В журито, направило историческия избор, са архитекти легенди като Оскар Нимайер, Жан Пруве и Филип Джонсън. Парижаните, типично за тях, не харесват проекта, който изважда на показ инсталациите на сградата, боядисани в ярки цветове, и която не прилича на нищо, правено дотогава. Вестник Le Figaro пише: „Париж вече си има собствено чудовище“. Любовта обаче идва „от втори поглед“, след като построената сграда се превръща в една от емблемите на Париж, а районът наоколо – някога западнал, привлича милиони посетители. Така само на 34 години Ренцо Пиано влиза в краткия списък на най-известните световни архитекти и остава там.
През 1977 се разделя с Ричард Роджърс и основава в родната си Генуа нова фирма – този път с Питър Райс. Следват години на усилена работа и множество проекти по цял свят. Един от най-големите е площад „Потсдам“ в Берлин – триъгълник в сърцето на града, разрушен през Втората световна война и останал разделен между двете Германии. Проектът е част от голямото строителство в центъра на Берлин след обединението на страната в началото на 90-те години, в което участват няколко от най-големите съвременни архитекти.
През 1992 Renzo Piano Building Workshop печели конкурса за мастер план на пустеещия площад „Потсдам“ в обединената столица на Германия, Берлин. RPBW проектира 8 сгради в изцяло реновирания квартал. В проекта участват и
други прочути архитекти – Арата Изодзаки, Кристоф Колбекер, Ричард Роджърс, Рафаел Монео. 1992 – 2000
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРАВЕШЕ ВСИЧКО ПРЪВ
Следват проекти за универсални магазини и жилищни сгради, летища, църкви, стадиони, фабрики, университети, мост, винарна, културен център на канаките в Нова Каледония и музейни сгради, разпръснати по целия свят. Всички проекти са различни, трудно е да се определи господстващ стил „Ренцо Пиано“, ако не се брои изключителното майсторство на вписването в контекста и вниманието към детайла. Самият Пиано казва:
„Някак прекарвам целия си живот, крадейки от всичко – от миналото, от градовете, които обичам, от там, където съм израснал – грабвам по нещо, вземам не само от архитектурата, но и от Италия – изкуството, написаното, поезията, музиката“.
През 1998 той получи най-голямата архитектурна награда – „Прицкер“. Днес основаната през 1981 фирма Renzo Piano Building Workshop (RPBW) има офиси в Генуа, Париж и Ню Йорк, в нея работят над 100 архитекти, инженери, строителни специалисти. Заедно с този силен екип Ренцо Пиано продължава да строи забележителни сгради като най-високия небостъргач в Европа – The Shard в Лондон.
И все пак десетките музеи и сгради, посветени на изкуството, заемат особено място в творчеството му. Между тях е и смятаният за „най-перфектния малък музей в света“ – частната колекция Бейелер край Базел, Швейцария. Всички те са изпълнени с изобилие от дневна светлина, което може би е и основната обединяваща характеристика на неуловимия стил „Пиано“. Неслучайно големият испански режисьор Карлос Саура посвети на Ренцо Пиано документален филм, наречен „Архитектът на светлината“.
The Centro Botin – арт център на брега на морето в Сантандер, Испания. 
The Shard – 72-етажен небостъргач в центъра на Лондон.
на един човек, и е напълно автономна, тъй като е оборудвана със системи, функциониращи независимо от обкръжаващата го среда. 2013
АВТОР:
Цветана Шипкова
Цветана Шипкова е между най-опитните български журналисти в областта на интериорния дизайн и архитектурата. Дългогодишен главен редактор на списание „Наш дом“, редакционен директор на Abitare Bulgaria, част от екипа на Bravacasa, от 2016 година тя е главен редактор на списание „MD мебелен дизайн и интериор“ .
Източник: СПИСАНИЕ МД
