Автор: Мирослава Петрова
В сравнение с дървесината, метала, стъклото или керамиката пластмасата определено е нов материал, но за краткото време, в което човечеството я познава, тя се превърна в изключително важно и много често използвано изразно средство, придало облика на множество изделия, които ни заобикалят в ежедневието.
Първоначално използвани единствено за имитация на скъпи материали като слоновата кост например, с развитието на производствените технологии пластмасовите изделия създават своя собствена индустриална естетика и отварят пред дизайнерите безкрайни възможности за формообразуване. Предметите, изработени от пластмаса, обикновено свързваме с плавни форми, ярки цветове и лъскав вид, но днес те придобиват все по-изискани линии, ясно очертани ръбове и по-приятни на допир повърхности.
Кой твърди, че пластмасата е евтина? Или неподходяща за изработка на мебели за дома. Със сигурност можем лесно да го разубедим, защото полимерите могат да бъдат прозрачни, матирани, оцветени във всевъзможни цветове, а така също моделирани във всякакви чудновати форми, надхвърлящи дори най-смелите фантазии
Историята на пластмасата започва преди почти сто и петдесет години, когато през 1862 г. Алекзандър Паркъс създава първата пластмаса. Първоначално наречена паркесин, а по-късно ксилонит, тя успешно намира приложение в производството на орнаменти, дръжки за ножове, кутии за бижута и други. Вероятно по-добре познат на широката публика е бакелитът – първата патентована напълно синтетична пластмаса, която навлиза масово в живота на потребителите. Благодарение на голямата си твърдост и отличните изолационни качества тя е предпочитан материал за изработване на сешоари, радиоприемници, както и за импрегниране на хартия или текстил за производството на пресовани ламинати. Тъмният й цвят обаче я прави неподходяща за използване в интериора. Това се променя през 20-те години на миналия век, когато са разработени първите светли пластмаси, които намират широко приложение при домакинските съдове и приборите за маса. Прибавянето на специални вещества, които създават текстури, наподобяващи мрамор, алабастър или камък, е първата стъпка към високото оценяване на пластмасата не само заради функционалните й, но и заради естетическите й достойнства.
Истинският бум обаче настъпва след Втората световна война, когато са открити полиетиленът, полиестерът, силиконът, а технологиите, разработени за военната индустрия, навлизат в производството на изделия за бита. Идва и епохата на пластмасовите столове – първият, наречен La Chaise – създаден от Чарлз и Рей Иймс през 1948 г. за състезанието за нискобюджетен мебелен дизайн, организирано от МоМА (Ню Йорк). И макар че той се оказва твърде скъп, за да бъде серийно произвеждан, години по-късно именно пластмасовите столове стават най-разпространените мебели за седене в света. Ще споменем и другите пионери – Джо Коломбо, проектирал през 1965 г. Universale – първия изцяло пластмасов стол и Вернер Пантон, който три години по-късно прави първия стол, изработен от един-единствен пластмасов детайл.
Целият материал може да намерите в >>> списание МД 6/2007 г.
