1. Tonietta – стол от алуминий с кожена седалка за Zanotta 2. Страница от рисуваната на ръка рубрика на Енцо Мари в списание Wired, излизала от септември 2011 до април 2012 3. Pago-Pago – ваза за Danes
Енцо Мари напусна този свят на 19 октомври 2020 г. в родния си Милано – два дни, след като там бе готкрита голяма ретроспективна изложба на неговото творчество. Беше на 88 години.
Покоси го Ковид 19, а на следващия ден болестта отнесе и съпругата му Леа Вержине, известна писателка и куратор.
Висок, белокос и гръмогласен, той беше особен персонаж на италианската дизайн сцена. Животът му беше посветен на две страсти – дизайна (за него той беше неразделен от изкуството) и комунистическите идеи.
През своята 60-годишна кариера Енцо Мари проектира хиляди неща – от детски книжки и играчки до мебели и арт инсталации, всички забележителни с простотата на формата си, вдъхновени от движението Arts and Crafts и от неговата безкомпромисна вяра в комунизма.
Израснал в много бедна фамилия, той рано напуска училище, за да работи, каквото намери и да помага на семейството си. Когато събира пари, за да се запише в университет, единственият, който го приема без диплома за средно образование, е Accademia di Belle Arti в Брера, Милано. Така започва професионалният му път, минал в студентските години през живописта, скулптурата и сценографията.
Енцо Мари напуска академията през 50-те години, а през 1956 проектира подвижна библиотека за издателство Bompiani, с която разнасят книги в малки градове из Италия. През 1958 се запознава с Бруно Данезе, който тъкмо създава едноименния си дизайнерска бранд.
За Danese Мари създава „вечен“ стенен календар от дърво, в който цифрите за дните и месеците са подвижни, могат да се пренареждат и използват постоянно.
Следват още проекти за Danese, най-известният от които е пъзелът „16 животни“. Той се състои от 16 фигури, между които слон, носорог, камила и змия, изрязани с непрекъсната линия от едно парче дъб, в което, след като се играе с тях, се прибират като пъзел. Играта става хит през 1959 г. и е сред бестселърите на Danese до днес.
Мари обаче не се радва на такъв вид успех. „Когато проектирам нещо и хората кажат „Браво!“, непременно се питам „Къде сбърках? Ако обектът се харесва на всички, това означава, че съм потвърдил съществуващата реалност, а точно това не искам“, каза той в едно интервю.
От 1963 до 1967 г. Мари преподава в Scuola Umanitaria в родния си град, следват няколко преподавателски поста в Карара, Флоренция, Берлин и Виена. Неговите бивши студенти си спомнят дългите му, много гръмки, неумолимо отричащи съвременния свят лекции и невероятната му способност да забелязва само с един поглед всичко, което не е наред в работата им.
През 2007 г. списание Abitare публикува 10 негови изцяло рисувани на ръка лекции по дизайн, които се появиха и в Abitare Bulgaria на следващата година. Днес тези броеве са все още търсени от студентите, истинска библиографска рядкост. Но да се върнем в Италия, където за вулканичния му нрав се разказват легенди. Веднъж на публична лекция в Serpentine Gallery в Лондон Енцо Мари вижда в аудиторията звездния архитект Рем Колхаас и тутакси го разобличава като „порнографски аранжор на витрини“.
Ироничното в кариерата на Мари с неговото специално презрение към тези, които нарича „публични проститутки“ – дизайнерите, които са позволили техните публични образи да засенчат работата им – е, че крайностите на личността му често заплашват да затъмнят творчеството му.
Изложбата, която протече през 2020 г. при закрити врати в Triennale de Milano, бе едно блестящо напомняне за неговия огромен талант на дизайнер. Също и книгата с интервюта с Мари на швейцарския журналист и теоретик на дизайна Ханс-Улрих Обрист, който е куратор на изложбата заедно с Франческа Джакомели.
За Енцо Мари дизайнът е свързан на първо място със създаването на форми. „Формата е всичко“ и „Дизайнът е мъртъв“ са двете му най-прочути крилати фрази, в създаването на каквито той е изключително добър.
Всеки обект в изложбата, независимо дали става въпрос за стол, маса, чаша, чайник или паметник, е сведен до възможно най-простата форма, но при все това е идеално пропорционален и детайлиран. Изтърканото от неуместна употреба понятие „скулптурен дизайн“ е напълно на мястото си, когато става дума за Енцо Мари. При това той не уважава технологията, вижда я като едва ли не опасно отклонение от занаятчийските умения, пред които се прекланя.
ПРОЧЕТЕТЕ СЪЩО: ПИЕР ПОЛЕН: МЕБЕЛИ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
Един от най-известните му проекти от 70-те години е Autoprogettazione, в който неизбежно прозират и политическите му схващания. Дизайнерът предоставя подробно ръководство, свободно достъпно за всеки, който иска да си направи сам дървени маси, пейки и столове само с чук и пирони.
През 1974 г. над 5000 души пишат в студиото му в Милано с молба за чертежите. 40 години по-късно Мари предоставя правото да използва и развива проекта му на хуманитарната организация от Берлин CUCULA, която произвежда мебелите му за бежанци…>>>
>>> Четете цялата статия в СПИСАНИЕ МД
АВТОР:
Цветана Шипкова
Цветана Шипкова е между най-опитните български журналисти в областта на интериорния дизайн и архитектурата. Дългогодишен главен редактор на списание „Наш дом“, редакционен директор на Abitare Bulgaria, част от екипа на Bravacasa, от 2016 година тя е главен редактор на списание „MD мебелен дизайн и интериор“ .
