RAYMOND LOEWY : БАЩАТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ ДИЗАЙН

„Мога да претендирам, че съм направил ежедневния живот на 20-и век по-красив.“

Човекът, създал професията индустриален дизайнер такава, каквато я познаваме днес, се нарича Реймънд Леви. Надарен с изключителен талант, съчетан с великолепен бизнес нюх и природен дар да убеждава, той извършва истинска революция в индустрията през 30-те години на миналия век. Блестящата му кариера са развива в САЩ, където роденият в Париж през 1893 г. Леви се преселва след края на Първата световна война. След няколко години работа като художник за модните списания Vogue и Harper`s Bazaar и като дизайнер на витрини за големите магазини в Ню Йорк той получава поръчката, която ще промени живота му.

През 1929 г. Зигмунд Джистетнър, британски производител на машини за циклостил, му възлага да подобри вида на неговите копирни апарати. За три дни 28-годишният Леви проектира корпуса, който покрива циклостилите „Джистетнър“ през следващите 40 години и лансира професията, която ще промени облика на хиляди предмети от ежедневието на американците.

През дългата си близо 70 години кариера Леви работи за над 200 компании и създава продуктов дизайн за всевъзможни неща – от цигарени кутии и „по-стройната“ бутилка на Кока-Кола, до президентския самолет на САЩ и космически кораби за НАСА. В работата и живота си следва един принцип, създаден от самия него и популярен в Америка и до днес – да се търси „най-напредничавото и все пак приемливо“ решение. Леви казва: „Вкусът на публиката не е задължително готов да приеме логичните решения на нейните изисквания, ако решението се отдалечава твърде много от това, което тя е научена да приема за норма.“

Дизайнерът е популярна светска личност с почти холивудски стил на живот и огромна медийна слава. Често го канят за лекции в най-големите американски университети, гостувал е даже в Ленинградския университет. Любимец е на пресата заради своята елегантност и остроумие – неговите крилати фрази се цитират и до днес. Запазената марка на Леви са аеродинамичните форми – тенденция в индустриалния дизайн, която се свързва с неговото име. Особено голям е приносът му в автомобилната и железопътната индустрия, където неговите проекти за локомотиви и коли не само изглеждат по-добре, но са и много по-технологични от съществуващите дотогава: с по-ниски разходи за производство и по-лесни за поддържане. Леви променя вида на автомобилите, като пръв въвежда наклоненото предно стъкло, вградените фарове и тасовете на колелата. Той се бори за по-ниски, по-икономични и енергоефективни коли още във времето, когато разходът на гориво е последната грижа на производителите, и често влиза в конфликт с „детройтския стил“ на тежките и екстравагантни автомобили чудовища.

„Най-красивата извивка е качващата се диаграма на продажбите.“

През 60-те години, когато проектира модeла Avanti за Студебейкър, Леви елиминира декоративната решетка, за да олекоти автомобила и издига лозунга „Тежестта е врагът“. Днес неговите проекти за Студебейкър Studebaker Starliner Coupé от 1953 г. и Avanti от 1963 г. са признати за автомобилна класика.

Реймънд Леви издига престижа на своята професия, като показва практическите ползи от добрия дизайн за индустрията. В книгата си „Индустриален дизайн“, излязла през 1951 г., той пише: „ Успехът накрая дойде, когато успяхме да убедим производителите, че добрият външен вид е продаваема стока, че често намалява разходите, повишава престижа на продукта и коропоративните печалби, полезен е за потребителя и повишава заетостта.“

Леви е също и забележителен графичен дизайнер – негови са логата на Shell, Exxon, автобусите Grayhound, BP (British Petroleum – до 2000 г.) и американските пощи. През 1940 г. се обзалага на 50 000 долара с Джордж Вашингтон Хил, тогавашния президент на American Tobacco Company, че може да подобри вече емблематичната зелено-червена опаковка на цигарите Lucky Strike. Леви заменя зеления фон с бял, с което спестява разходите за зелената боя и поставя червената емблема от двете страни на пакета, което го прави по-видим и увеличава продажбите. Хил е щастлив да плати облога, а опаковката остава непроменена 40 години след това. По време на управлението на Джон Кенеди първата дама Жаклин се съветва с него за интериора на новия президентски самолет Air Force One, а самият Кенеди участва в това, което днес бихме нарекли ребрандиране на екстериора на самолета. Според разказа на Леви, който не получава официална поръчка и не желае възнаграждение, именно президентът избира синия цвят за фона и шрифта, с който се изписват думите Air Force One върху корпуса. От 1962 г. този надпис е върху тялото на самолета, при опашката му е изобразено американското знаме, а от двете страни на носа – гербът на президента.

„Между два продукта с еднаква цена, функционалност и качество ще спечели този, който е по-привлекателен на вид.“

Дизайнът на Леви се издига още по-високо в буквалния смисъл на думата през периода 1967 – 1973 г., когато от НАСА го канят за консултант по интериора на космическите проекти Saturn-Apollo и първата американска космическа станция Skylab. Идеите му са високо оценени от специалистите и от тримата астронавти, които прекарват в станцията 90 дни в „относителен комфорт, отлично състояние на духа и изключителна ефективност“ благодарение на неговия „креативен дизайн, базиран на задълбочено разбиране на човешките потребности“, както пише в благодарственото писмо от НАСА.

В края на 70-те години Леви и съпругата му Виола се местят в Европа, където през 1986 г. смъртта го застига в Монте Карло на 92-годишна възраст.

„Решаващият фактор в естетическото уравнение е простотата, даже повече от функцията.“

Локомотивът Broadway Limited и автомобилът Studebaker President от 1938 са два от емблематичните проекти на Реймънд Леви.