„Често чувам да казват, че дизайнерският продукт трябва да бъде забавен. Но защо по дяволите трябва да е забавен? Трябва да бъде полезен!”
Преди близо сто години, на 18 февруари 1918 г., в Милано се ражда човекът, чието име днес е синоним на италиански дизайн – Акиле Кастилиони, най-малкият от тримата синове на известен милански скулптор, брат на двама архитекти. Започва да се занимава с дизайн още двайсетгодишен, през 1938 г., а когато завършва архитектура в Политехническия университет в Милано през 1944 г., се присъединява към братята си Ливио и Пиер Джакомо в тяхното студио. По-късно Ливио напуска, но Акиле остава неразделен с Пиер Джакомо – работи заедно с него до смъртта му през 1968 г.
Акиле Кастилиони заедно с Еторе Сотсас, Джо Понти и Вико Маджистрети е един от хората, които след Втората световна война преобръщат италианския дизайн и през 50-те и 60-те години на ХХ век създават основите на световната му слава. Интересите му се простират от продуктовия дизайн до архитектурата, изложбените пространства и градоустройството, а в по-късните си години е и вдъхновяващ и обичан преподавател. Проектирал е лампи и столове, библиотеки и пепелници, болнични легла и чинове за ученици, тирбушони и умивалници, чинии и прахосмукачки, дръжки за врати и закачалки… общо 290 продукта и 484 инсталации през 64-годишната си кариера. Работил е с всички големи италиански брандове – Flos, Cassina, Alessi, Zanotta, DePadova, Kartell, Olivetti, Driade, Flexform, а за много от тях е създал емблематични продукти, които днес са в музеите на дизайна по цял свят.
Настолна лампа Lampadina, дизайн Акиле Кастилиони за FLOS, 1972 г.
Лампа Taccia, дизайн Акиле и Пиер Джакомо Кастилиони, 1962 г. заFLOS
Подходът му към дизайна е едновременно практичен и ироничен. В продуктите му съжителстват изобретателност, култура и хуманизъм, интелигентни експерименти, технически познания, фино чувство за естетика, хумор, но функцията е винаги на първо място. Едно от най-прочутите му творения – лампата Arco, проектирана заедно с брат му Пиер Джакомо през 1962 г. за Flos, e всъщност решение на тривиален проблем – липсата на висяща от тавана лампа над масата. А голямата тежест на основата й от мрамор – 65 кг, води до друго интелигентно и просто решение – дупка, през която може да се прокара дръжка, за да могат двама души да я вдигнат.
Често сравняват Акиле Кастилиони с френския художник сюрреалист и дадаист Марсел Дюшан – създател на движението ready-made, който използва в своите произведения готови предмети, извадени от обичайния им контекст. Същият подход избират и братята Кастилиони, когато през 1962 г. използват въдица и автомобилен фар за лампиона Toio или седалки от трактор и велосипед за столовете Mezzadro и Sella през 1957 г. Впрочем дизайнът им толкова е изпреварил времето си, че Zanotta пуска в производство столовете чак през 1971 и 1983 г.
Нереализиран проект на къща от Акиле Кастилиони, 1943 г.
Акиле Кастилиони през 1985 г. с бюрото Achille, произвеждано от Zanotta
„Трябва да има ирония както в дизайна, така и в предметите. Наблюдавам около себе си едно професионално заболяване – да се взема всичко прекалено насериозно.”
Прототипите на тези и други емблематични продукти могат да се видят в студиото музей на маестрото на площад „Кастело“ в Милано, което децата му са запазили в оригиналния му вид и където е седалището на фондацията, която носи името му. През февруари тази година там с една необикновена изложба бе отбелязан стотният рожден ден на Акиле Кастилиони. Кураторите Киара Алеси и Домитила Дарди молят 100 дизайнера от цял свят и от различни поколения да изберат по един всекидневен, анонимен предмет, който да посветят на Акиле Кастилиони. Приживе той обожавал именно простите, недизайнерски неща, забавни предмети и хитри приспособления, без претенции за изключителност. „Забележително е колко много анонимни предмети са част от ежедневието ни. Акиле Кастилиони ни научи да превръщаме обикновеното в необикновено” – казват дизайнерите от Analogia Project. Техният принос към изложбата е един странен уред за рязане на пъпките на каталунската цикория. Между другите експонати са сгъваем джобен нож от Енцо Мари, мащабна линия от Андреа Бранци, дървена кутия с цветни моливи от Ника Зупанг, банкнота от Рон Жилад, капан за мишки от Инго Маурер, камък от Майкъл Анастасиадис….
Лампата Arco, дизайн на Пиер Джакомо и Акиле Кастилиони от 1962 г. за Flos, днес един от символите на италианския дизайн.
Табуретка Sella от Акиле и Пиер Джакомо Кастилиони, проектирана през 1957 г. за Zanotta, приозведена за пръв път през 1983 г.
Тази изложба е една от многото в Годината на Акиле Кастилиони. По време на салона в Милано през април Flos също отдаде почит на маестрото със специална експозиция, припомняща не само многобройните осветителни тела в каталога си, проектирани от него, но и прочутата серия забавни портрети на Акиле Кастилиони в най-различни пози на фотографа Лучано Соаве от 1984 г. Това е образът, който е останал в паметта на щастливците, общували с маестрото – винаги с цигара в ъгъла на устата, подвижен, леко приведен, с ръце на хълбоците и с неповторимата си, оживена от хумор и интелигентност физиономия.
„Дизайнът не трябва да бъде модерен. Добрият дизайн трябва да остава във времето, докато се износи.”
„Стерео радиофонограф” Brionvega RR126, дизайн Пиер Джакомо и Акиле Кастилиони, 1965 г.
Бюро Scrittarello, дизайн Акиле Кастилиони за De Padova, 1996
Керамични вази Lapis, дизайн Акиле и Пиер Джакомо Кастилиони за CEDIT, 1968. Тази година са преиздадени в чест на стогодишнината от рождението на маестрото.
Mezzadro, табуретката със седалка от стар модел трактор от 1900-те години, често е наричан „Табуретката трактор”. Дизайн на братятя Кастилиони от 1957 г. за Zanotta
Друг жест на почит от страна на Flos към маестрото е преиздаването през тази година на лампата Ventosa, която, както подсказва името, се залепва към всяка гладка повърхност чрез вакуум, образуван от засмукваща чашка в основата й. Братята Кастилиони я проектират през 1962 г., а в по-късните години Акиле понякога я използва в лекциите си, на които се появявал с картонен кашон с различни предмети, който поставял в краката си. В даден момент изваждал лампата и я залепвал на челото си, като буквално „пръскал светлина” сред смаяната си аудитория.
„Моят метод е да отнемам и да махам, докато стигна до основния компонент на дизайна: минималния знак или най-опростената форма, изисквани от функцията. Искам да мога да кажа: с по-малко от това не мога да го направя.”
Акиле Кастилиони остава в историята и като член-основател на ADI (Асоциацията на индустриалния дизайн) през 1956 г. Организацията е първото, а и до днес си остава най-авторитетното професионално обединение в своята област в Италия.
През дългата си кариера творецът получава безброй отличия, между които осем пъти Compasso d’Oro – най-голямата италианска награда за дизайн, пет медала от Триеналето в Милано и три награди Triennale Grand Prix, а на творчеството му посвещават специални изложби най-големите музеи на дизайна в света – MoMA в Ню Йорк, „Виктория и Албърт” в Лондон, Kunstgewerbemuseum в Цюрих, музеят на Vitra във Вайл на Рейн.
