Париж, 1927 година. Една 24-годишна дизайнерка, завършила Висшето училище за декоративни изкуства, кандидатства за работа в ателието на Льо Корбюзие.
Вече прочутият архитект я отпраща с пренебрежение: „Тук не бродираме възглавнички“.
Само няколко месеца по-късно, по време на годишния Есенен салон, Льо Корбюзие не може да повярва на очите си – щандът на младата Шарлот Периан, който възпроизвежда обзавеждането на нейното таванско студио в Париж, показва смайващо модерни и нетрадиционни мебели. В отвореното пространство доминира барът от алуминий, масата е с хромиран плот, а табуретките – от никелирана мед. Допълват ги пейка от кожа и вграден грамофон. Интериорът предизвиква истински фурор на изложението. Той е апотеоз на новото време и свободния дух на 20-те години, въплъщение на идеите на Корбюзие за революционно ново обзавеждане. Шарлот Периан веднага е поканена да се присъедини към екипа му. Така започва едно сътрудничество с Льо Корбюзие и братовчед му Пиер Жанре, дало на света някои от най-емблематичните мебели, но поставило Шарлот Периан в сянката на гениалния и авторитарен архитект, който става неин патрон и подписва заедно с нея творбите й.
Едва сега, 20 години след смъртта на Шарлот Периан, една грандиозна изложба в Париж най-после й отдава дължимото. Емблематичната сграда-кораб, създадена от Франк Гери за Фондацията „Луи Вуитон“, за пръв път е сцена на представянето на един-единствен творец. През всичките нива на музея и в околните пространства се разгръща мащабна картина на творчеството на една забележителна жена, показано в контекста на своето време под заглавието „Новият свят на Шарлот Периан“.
Защото Шарлот Периан не е само гениален дизайнер визионер, чиито мебели звучат поразително съвременно и днес. Тя е забележителна, многостранно надарена личност, архитект, фотограф, пътешественик, винаги в авангарда на новите идеи, повечето от които са удивително актуални точно сега. В бюрото на Льо Корбюзие Шарлот Периан създава заедно с Пиер Жанре въображаемия интериор на идеалното жилище, който много напомня съвременен лофт. Идеята й за отворената кухня присъства във всички сгради на Льо Корбюзие, включително и прочутата „Жилищна единица“ в Марсилия, за която Периан проектира компактните модулни кухни, естествено, приписвани на големия майстор.
Изложбата в Париж възпроизвежда изцяло проекта й „Къща за млад мъж“ от 1935 година, реализиран за Международното изложение в Брюксел. Компактното пространство включва тръбни и дървени мебели, зона за спорт и много изкуство. Картини на Фернан Леже – неин близък приятел и съмишленик от онова време, са органична част от обзавеждането, смесени с намерени на морския бряг предмети, които двамата с Леже обичат да фотографират, наричайки ги art brut. Тя работи заедно с Фернан Леже върху серия от гигантски фрески за Международното изложение в Париж през 1937 г., общува с художници авангардисти като Пикасо, Миро, Калдер, протестира срещу социалното неравенство с огромния колаж „Голямата мизерия на Париж“ от 1936 година.
Активна спортистка, Шарлот Периан практикува гимнастика на открито, алпинизъм, ски. Надарена е със силен екипен дух и обича да работи в колектив. Пътешествията я зареждат с нови идеи, като особено влияние й оказват няколкото продължителни пътувания в Япония в началото на 40-те години. Поканена е да съветва правителството как да направи японските традиционни изкуства по-разбираеми за западния свят. Това, което открива, пътувайки из страната, резонира дълбоко с идеите в нейното собствено творчество – минимализмът, модулните мебели, връзката с природата. Открива качествата на нови материали и проектира версия на прочутия си шезлонг от бамбук. През 1955 организира в Токио изложбата „Предложение за синтез на изкуствата“, за която създава архитектурна среда, която насища с произведения на различни изкуства – мебели, живопис, скулптура, керамика. В тази артистична среда границата между изкуство и утилитарен предмет се губи, точно както обича Шарлот Периан, която още през 30-те години окачва автомобилен фар на стената в дома си.
Изложбата в Париж отделя специално внимание на шедьовъра на Шарлот Периан от 60-те години – ски курорта Les Arcs в Алпите, един от първите френски мегакурорти. Тя ръководи проекта в продължение на години – от градоустройствения план, през архитектурата на хотелите, до интериорите на стаите. Екипът се отказва от първоначалната идея да се построят няколко високи сгради и избира съвсем друг подход. Хотелите от огромния комплекс са разположени стъпаловидно по дължината на планинския склон, максимално скрити в гънките на терена. Южните стаи са с дълбоки тераси, за да „хванат“ максимум слънчеви лъчи, а северните фасади са наклонени, за да ги пазят от снега. Въпреки че побира над 1000 жители, комплексът е вписан в природната среда с минимално въздействие върху пейзажа. На изложбата е показана възстановка на компактна модулна баня от дърво, проектирана за хотелите.
Тя свидетелства за ранния интерес на Шарлот Периан към още една съвременна тенденция – готовите сглобяеми конструкции, които прилага и в други свои проекти като „Къщата край водата“ от 1934. Тази лека ваканционна сграда от дърво с интелигентна и оригинална архитектура, обърната към природата, не е реализирана приживе на авторката си, но също може да се види като част от изложбата, построена във външното пространство на Фондацията „Луи Вуитон“. Така посетителите имат уникалния шанс да се запознаят с цялата пълнота на таланта на Шарлот Периан – една забележителна жена, останала творчески активна, с жив ум и нестихващо любопитство към света до своята кончина през 1999 година на 96 години.
Шкаф, 1977
Най-емблематичния шезлонг на Шарлот Периан, Льо Корбюзие и Пиер Жанре, 1928
Стол Ombre от един лист огънат шперплат, проектиран в Япония през 1954 г. за изложението Synthèse des Arts, вдъхновен от японското изкуство оригами
Лампа от хартия и бамбук, проектирана заедно с японския дизайнер Исамо Ногучи, 1963
Представяме ви целия материал на страниците на СПИСАНИЕ МД 1/2020.